Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 124

„Когато се залепят две тънки лещи, получава се една компактна леща със свойства, равни на алгебричния сбор на свойствата на двете слепени лещи…“

XXI

На шестия етаж един чисто поддържан коридор водеше към стаите на прислугата. В дъното — врата, неотдавна боядисана в тъмнозелено. Нямаше начин да сбърка. Обаче дали Жан-Марк бе тук? И ако е тук, няма ли някой при него? Карол може би… Толкова по-зле. Мадлен се отправи към вратата, която я притегляше със своя тъмен блясък. Преодолима преграда между нея и едно тревожно бъдеще. Премине ли прага, всичко ще стане непоправимо. Тя се спря, ослуша се. Не се чуваше никакъв шум. Почука леко с пръст по дървото.

— Сега, сега! — чу се гласът на Жан-Марк.

Той отвори вратата, подаде ръката си и по лицето му се изписа уплаха.

— О! Мадлен! — прошепна той. Помислих, че портиерката ми носи пощата. Не знаех, че ще идваш!

— И аз не знаех преди четири часа — каза тя, като го погледна право в очите.

— Вкъщи ли ти дадоха адреса ми?

— Да.

Той се отдръпна, за да й направи място. Тя влезе в една мансардна, доста просторна стая с боядисани в бяло стени и с разнородни мебели, всеки от които й напомняше нещо. Диван, бюро, етажерка, стол, шкаф, фотьойл — стари познати предмети, останки от един дълъг семеен живот. Върху масата отворени учебници. Жан-Марк работеше. Сам. Мадлен се успокои. Той затвори вратата. Тя седна на фотьойла и запали цигара. Острият вкус на дима я накара да си възвърне напълно смелостта.

— Харесва ли ти? — попита я той.

Вместо да отговори, тя попита грубо:

— Защо се премести тук?

Лукава усмивка на срам се появи по лицето на Жан-Марк.

С отпуснати рамене, с наведена глава той се опита да се измъкне:

— Виж какво, Мадлен… Аз съм на двадесет години… И естествено е да искам да имам малко повече свобода…

— Не е много хубава твоята свобода, Жан-Марк.

— Не разбирам какво искаш да кажеш.

— Карол и ти…

Жан-Марк вдигна глава. Клепачите му се присвиха и от очите му се стрелна поглед, тънък и блестящ като стоманена жица.

— Аха! — каза той. — Ти си видяла Франсоаз! Бог знае какво ги е наговорила тя със своето прекалено еснафско целомъдрие.

— Тя само потвърди това, което аз предположих, когато бях тук последния път!

Той взе цигара, хвърли пакетчето върху масата, щракна запалката си и пое дълбоко дима, за да има време да размисли.

— Когато си била тук последния път? — каза той със саркастична усмивка. — Е, добре, много бързо си предвидила, защото когато бе тук последния път, нямаше абсолютно нищо!

Тази глупава лъжа раздразни Мадлен.