Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 108

— Хубаво ли беше пътешествието? — попита Жан-Марк, като седна.

— Великолепно както винаги! — каза Филип.

— А от работата доволен ли си?…

— Общо взето, да, макар че не всичко се уреди, както аз очаквах.

Жан-Марк запали цигара. Макар и да се стараеше, жестовете му бяха пресилени. „Много е изнервен!“ — каза си Карол, развълнувана от желанието да го успокои. Филип започна да обяснява на сина си преговорите, които е водил с групата Тейлър, чието представителство трябваше да уреди в Париж. Той говореше бързо, с дебел глас, без да подбира думите си. Както винаги, и сега бе толкова зает със себе си, че не мислеше за другите; Понеже баща му не го наблюдаваше, Жан-Марк започна да се овладява. Карол следеше по изражението на лицето му това преобразяване. Той постави на баща си въпроси, които я изненадаха с проявената интелигентност. Но най-много я вълнуваше привлекателния вид на младия мъж, формата на плътните му устни, прелестната извивка на шията му, изящните му ръце. Той не приличаше на връстниците си нито физически, нито душевно. За нея беше толкова загадъчен, нежен, учтив, боязлив, докато другите бяха груби, досадни и цинични. „Поколение на млади техници“ — казваше Олимпия. Карол взе една цигара само заради удоволствието да поиска огън от Жан-Марк. И отново „малката церемония с пламъка“; очи в очи; двамата се опияняваха един друг до забрава. Този път той пръв сведе клепачи. Навярно телата им се привличаха с необикновена сила. Тя никога не би предположила, че връзката й с него ще я направи толкова щастлива. И проявяваше чудна жажда не само към това, което той бе сега, но и към онова, което щеше да стане. Държеше в ръцете си неговата съдба — съдбата на един бъдещ мъж. Ще му помогне да се оформи, да израсне, да се измъкне от детството, защото и телом, и духом беше още нежен. Ще го възроди. „Той е на двадесет години, а аз на тридесет и две!“ При мисълта за тази разлика смътният страх в нея преливаше в гордост, а желанието да го притежава — в ненаситна алчност.

— Ако те интересува — каза Филип, — ето краткия протокол, до който стигнахме…

Той извади книжа от вътрешния джоб на сакото си и ги разгъна върху ниската масичка. Жан-Марк се наведе над тях. Филип постави десницата си върху рамото му. „Трогателна картинка!“ — помисли си Карол с ирония.

— Разбираш ли? — попита Филип, като прелисти една страница.

— Да — каза Жан-Марк. — В края на краищата всичко ще зависи от личността, която ще ти лепнат, за да ги представлява.

— Така, ако бъде Боденфелд, всичко ще върви добре, но ако е Кроуфорд…

Карол обхвана с един поглед бащата и сина и се унесе в мисли: „От трите си деца Филип има слабост към Жан-Марк, защото вярва, че той прилича на него — каква заблуда! Жан-Марк далече превъзхожда баща си! Не само с оглед на възрастта. По същество те са съвсем различни. Пък и всъщност Филип не обича Жан-Марк. Той никого не обича. За да обича някого, би трябвало да не обича себе си толкова много, а е неспособен на това!…“ В действителност сега всеки един от тези двама мъже има някакви права над нея. Обаче този, който ревнуваше другия, нямаше никакво основание. Дори и в нощта на завръщането си Филип прояви към съпругата си само студена любезност. Бил изтощен от пътуването, каза той, и измъчен от преговорите с тези американци! Излишни извинения. Тя би искала да го отблъсне, но не й се удаде такава възможност. С всички пори на тялото си почувствува пренебрежението като обида. Сега се считаше отмъстена, като гледаше как този баща се доверява на своя син, който го е измамил. А той разцъфтява в ролята си на рогоносец. Рогоносец — тази вулгарна дума я развесели. Филип сякаш бе с карнавална шапка. И под тази шапка пращи доволно лице, почти глупаво от невежество, от самонадеяност, от доверчивост. Тази шега приятно я възбуди. Обзе я нетърпеливо желание да бъде пак насаме с Жан-Марк. Да му говори, да го гали… „Честна дума, аз съм влюбена! — каза си тя. — Това е лудост!“ Любовта я бе подмладила. Тя се учудваше на този нов порив на чувства, който откриваше в себе си, защото досега бе вярвала, че се познава много добре.