Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 110

По авеню „Президент Уилсън“ младите листенца трептяха по клоните. Да, Жан-Марк оправдаваше малко смешната легенда за бащината любов към първородния син. В него той понякога се чувствуваше прероден. Не изпитваше същите чувства към Даниел. Това малко диваче, увлечено по спорта, с непретенциозни амбиции и със здрави прасци. Още по-малко към Франсоаз! И все пак му се струваше, че с удоволствие щеше да се разнежва, ако дъщеря му бе красива и кокетна. Щеше да се гордее с нейните успехи сред мъжете. А може би щеше и да страда, ако научеше един ден, че тя е влюбена. Но вместо това сега той трябваше да живее с някаква си добродушна калугерка! Като Мадлен, но не толкова интелигентна! Той дори не обичаше да я целува. Лъхаше на сапун, на одеколон, на всичко, но не и на жена!