Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 106

— Аз само веднъж съм била в Ню Йорк — каза Мадлен — през 46; тогава във Франция липсваше почти всичко, а там магазините пращяха от храни, от платове, от цигари, от машини за пране! Това ме зарадва и опечали. Гледах нещата и хората като просякиня, загубих времето си да критикувам глупаво едните и другите, отпътувах оттам засегната, недоволна, засрамена…

— Във всеки случай ти си човекът, който най-малко може да оцени американския начин на живот — отсече Филип.

— Така е — подсили Карол, — признавам, че не мога да си представя нашата Мадлен в рая на техническите новости и автоматите.

— А и на вас Съединените щати също няма да ви харесат — каза Мадлен.

— Защо? — попита Карол, като вдигна клепачите си.

— Не зная… Вашата грациозност, нежност и мечтателност няма да подхождат на американската бруталност, която цари там.

Този неочакван комплимент приятно развълнува Карол. „Не съм ли се лъгала по отношение на нея?“ — помисли си тя. И изведнъж Мадлен й стана по-симпатична. Нейното открито лице и грубите й обноски свидетелствуваха, че тя е от ония същества, които печелят доверие и с които жените бързо се сприятеляват. Но Карол никога не бе имала истински приятелка и не изпитваше нужда да има. Олимпия и Бриджит бяха за нея само огледала, в които се оглеждаше.

— А вие, Карол, точно в коя година сте били в Съединените щати? — запита Мадлен.

— Преди две години, мисля — отвърна Карол.

— Да, преди две години — потвърди Филип. — Бяхме там по Великден…

— Признавам, че ще ми бъде приятно да отида пак — прошепна Карол, като отметна с кокетство главата си върху възглавниците.

Издула врат и разтворила ноздри, тя отправи към съпруга си поглед с края на очите си.

— Е, добре! — каза той. — Ще се помъча да уредя това…

И като се обърна към Мадлен, той продължи с увлечение:

— Знаеш ли, че Ню Йорк се преобразява с фантастична бързина. Къщите изчезват в една нощ и за една седмица израстват високи шестдесет етажа. Градът напредва по-бързо от хората. Ако не внимаваш, ще те надминат, ще останеш на опашката, ще остарееш…

Неговата словоохотливост досаждаше на Карол. Тя го бе поставила в затруднение само така, на шега, като бе казала, че иска да отиде с него в Ню Йорк. Отдавна знаеше, че той не пътува сам. Никога не й е бил верен. Всъщност неговите авантюри не я тревожеха много. Той толкова често сменяше метресите, си, че за него това се превръщаше в някакъв израз на вярност. Ревността, е чувство, което, за да се развие, трябва да се спре на някой образ. А с Филип, който тичаше от ясла на ясла, това бе невъзможно. Той се страхуваше, че докато избира, може да изгуби нещо. С теориите си, че търсенето на удоволствия е свещен дълг, той бе проглушил ушите й, за да се оправдава. Защото наистина се мъчеше да се оправдава още в началото, когато за нищо не го разпитваше. А и самата тя бе имала любовници. И нито веднъж той не бе забелязал. Много влюбен в себе си, за да допусне, че тя може да потърси развлечения и извън него! Нима бе разчитала на по-друго щастие, когато се бе омъжила за него преди пет години! Тогава тя бе най-добрата продавачка у Сузан Валоа. Модната къща бе пред прага на фалит и господин Филип Ейглетиер, юридически съветник на фирмата, се помъчи да спаси положението с италиански капитали. И наистина сполучи: той успяваше във всичко, с което се залавяше; Карол го бе видяла за пръв път на един коктейл по случай показването на нови модели… Тя не обичаше да си припомня за породилите се изведнъж чувства, защото от тях вече нямаше и следа. От този кратък пламък в сърцето й бе останала само ненавист, студена, търпелива и неукротима. Не защото Филип й изневеряваше, но защото бе забравил, че тя е жена: показваше се към нея нежен или просто внимателен само в присъствието на чужди хора. Неуважението я измъчваше повече, отколкото изневярата. С това той засягаше най-дълбокия смисъл на нейния живот: себелюбието й. Само с омразата си не би могла да му отмъсти за тази обида. Като се прикриваше зад фината маска на своята красота, тя анализираше с ожесточение своя съпруг. Намираше го гаден, посивял, неискрен, фалшив, егоистичен, груб материалист, досаден. Кой ли не знае това, което той разказваше за Ню Йорк… Какво ли ще стане, ако и тази вечер Жан-Марк не се прибере? Тихо подрънкване на чинии долетя от трапезарията. Мерседес слагаше масата. Очевидно тази идиотка бе избързала с един час!