Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 107

— Надявам се, че ще видя Жан-Марк тази вечер! — каза Мадлен. — Утре трябва да се връщам…

— Навярно няма да закъснее! — каза Карол. — Освен ако пак е телефонирал.

— Ама разбира се — каза Филип непринудено.

Карол потопи устните си в чашата, която той постави на ниската масичка. Тя обичаше вкуса на уискито, но почти никога не пиеше, защото веднъж завинаги бе решила, че алкохолът погубва преждевременно свежестта на женската кожа.

— Впрочем и Франсоаз, и Даниел още не са се прибрали — каза тя.

— Наистина! — въздъхна Мадлен. — Младежта ни изоставя!

Когато Карол отново се отпусна върху възглавниците на дивана, външната врата хлопна. Тя позна стъпките на Жан-Марк, които се приближаваха. Обзе я и страх, и радост. „Как ли ще изглежда? — помисли си тя бързо. — Ще може ли да се владее? Той е толкова плах, толкова неподготвен за изпитанието, на което го подлагам!“

Вратата се отвори. Жан-Марк влезе бледен, с изопнати черти. И като се мъчеше да бъде непринуден, се отправи към баща си. Филип се бе надигнал и разтворил ръцете си: радостта разтягаше лицето му.

— Здравей, драги! — каза той весело. — Радвам се, че те виждам!

— Жан-Марк е фантомът на къщата ни! — каза Карол със смях. Виждаме го от време на време като светкавица между две врати. Пък и невинаги сме уверени, че е именно той!

— Много е увлечен в учението си! — каза Мадлен, винаги снизходителна, когато се касаеше за племенниците й.

— Кой знае — каза Филип — дали в учението, или в друго нещо!

Жан-Марк се наведе над ръката на Карол, целуна Мадлен по двете бузи, прегърна баща си. И в същия миг Карол си представи колко много е развълнувано момчето. Стана й мъчно, че е толкова нещастен.