Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 105

Малко по-късно миризмата на обеленото сварено яйце раздразни Жан-Марк. Той плати и излезе.

XVIII

Карол напрегна слух: стори й се, че предпазливо се отваря и затваря вратата на апартамента. Не, шумът идваше от горния етаж. Тя отново зачака изтръпнала. Седнал до нея, на дивана в хола, Филип разговаряше за Съединените щати с Мадлен, която с цигара в уста и с чаша в ръка бе потънала в един фотьойл. Карол не се интересуваше от това, което си говореха. Мъчеше се само лицето й да изразява любезно любопитство. От време на време се намесваше в разговора с някоя дума, а после пак потъваше в мислите си. Наближаваше седем часът. Снощи Жан-Марк се е прибрал вкъщи, след като всички си бяха легнали, сутринта е излязъл още призори, а на обед не бе се връщал. Щеше ли пак да телефонира, за да се извини, че няма да може да вечеря със семейството? Какво ли прави? Къде ли скита? Защо не се прибира? Дали не бе му казала нещо оскърбително? Но не, срам го е да погледне баща си! Това, само това го задържа навън. Може би и сега се двоуми, като обикаля около къщи, докато намери сили да влезе… Нали и самата тя се мъчеше да го накара да се отърси от този страх. Но нали тази слабост го правеше толкова очарователен? Толкова е млад! Тя почувствува изблик на нежност в сърцето, тръпки на слабост по дланите си и за да прикрие вълнението си, се усмихна. Очите й разсеяно се отправиха към Мадлен. Погледите им се срещнаха. Без да има нужда да се оглежда в огледало, Карол знаеше в този момент, че роклята, с която е облечена, й отива. Тя обичаше да я харесват. За нея това бе дори жизнена необходимост. Ако не чувствуваше, че й се възхищават хората, които я заобикалят, тя губеше блясъка си, започваше да гасне. В момента само Мадлен я гледаше и следователно само заради нея под черните, полуспуснати клепачи блестяха така очите й, заради нея трептяха и гърдите й, наклонени малко напред. Тя никога досега не бе узнала какво точно мисли зълва й за нея. „Навярно не ме обича. Заех мястото й вкъщи, сред децата. Ако само се усъмни, че Жан-Марк и аз…“ Тя сведе още повече клепачите си при мисълта за тази смътна опасност. Направи го бързо, безобидно и забавно, така, както гущерът бърза да се скрие между два камъка.