Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 104

— Какво ти е, драги мой?… Намирам, че видът ти е много окаян!… Не бих ли могъл да ти помогна с нещо!…​

Девственико, млъкни! Жан-Марк така би искал да извика, да заплаче. Нервите му бяха изопнати като на диригент. Можа да се успокои малко едва в момента, когато Дидие му предложи да преговарят заедно един мъгляв пасаж от учебника по гражданско право относно договорите, сключени в полза на трето лице.

Четоха до полунощ с разкопчани яки, като пиеха кока-кола и пушеха американски цигари. После Дидие призна, че му се спи. Жан-Марк се помъчи да остане при него още няколко минути, но най-сетне си тръгна отчаян, разколебан и изпълнен с горчивина в устата. Вървеше към гилотината.

Като стигна улица „Бонапарт“, той с облекчение забеляза, че прозорците на втория етаж са тъмни. Цялото семейство спеше. Пътят бе открит. Влезе в апартамента като крадец.

Без да пали лампите, пипнешком стигна в стаята си. Какво ли ставаше сега в спалнята на Карол? Сама ли беше в леглото си, или спеше, размекнала се от любов в обятията на съпруга си? Интересно бе да се види това, а не баналната им среща на аерогарата! За една жена, за да се превърне в истинска самка, е нужно малко здрач и удобства — реши Жан-Марк. Дори и вчера следобед, пак във „Феродиер“, тя се бе унасяла в блаженство до него. Той бе отметнал завивката и разчувствуван от любов и възторг, беше се възхищавал на голотата й цели пет минути. Дали и в този момент тя прилича на сърдит ангел, дали също така ръцете й са леко отпуснати, сякаш пропуска пясък през пръстите си, дали пак така нежно и чувствено се надигат гърдите й… Тя дишаше запъхтяно с притворени клепачи, а от нея лъхаше някакъв чуден аромат на сухи треви и на черно кафе…

А сега до нея баща му. Баща му с косматите гърди. По гърдите на Жан-Марк нямаше косми и той съжаляваше за това до деня, в който Карол, галейки го с ръка, му бе казала: „Колко е хубава кожата ти!“. Да, тя му бе казала тия думи, той не бе сънувал, а сега… Изкушаваше го мисълта да се долепи до вратата на стаята им, за да долови някаква въздишка, една дума, хъркане или просто мълчанието на съпрузите. За какво е нужно? Той знаеше толкова много, че бе излишно да подсилва кошмарните си мисли.

Съблече се, легна си и метна завивките върху нещастното си тяло. Мисълта, че на десет крачки от него Карол спеше под тежките лапи на друг, държеше очите му широко отворени. Със стиснати челюсти, с поглед, устремен в мрака, той стенеше като тежко ранен.

Стана в шест и половина часа сутринта. Обръсна се, облече се и излезе от къщи, преди да са дошли слугините, и отиде да пие чаша мляко с кафе в съседното бистро, току-що отворило вратите си. За да избегне въпросите, той бе оставил на масата си кратка бележка, с която уведомяваше родителите си, че ще обядва у един свой приятел. И все пак беше му съвсем ясно, че не може да протака безкрайно срещата с баща си. Това ще е последната отсрочка… Обърна се към стъклената витрина. Площад „Сен Жермен де Пре“ бавно оживяваше. Пред камбанарията дремеше цяло стадо автомобили. Боклукчиите с трясък обръщаха кофите с отпадъци. Минувачите бързаха към входовете на метрото или се събираха в сънлива редица пред автобусните спирки. От време на време някой невзрачен силует се вмъкваше в църквата, други пък излизаха. Това пробуждане на живота му се виждаше неизмеримо тъжно. Съседът на Жан-Марк си поръча чаша бяло вино и едно твърдо яйце. Смешна прищявка в осем часа сутринта! А всъщност може би е хубаво. Сервитьорът отмина, като влачеше кравата си, и отиде да вземе таблата си, която изведнъж блесна като слънце.