Читать «Ейглетиерови» онлайн - страница 102

Те слязоха в партера по движещата се стълба и се отправиха към едно друго гише, където трябваше да се извърши митническият преглед на багажа. Филип се отдели и бързо се върна, напълно освободен. Карол увисна на ръката му и те тръгнаха един до друг, като се усмихваха и разговаряха, следвайки носача, който тикаше количка, натоварена с куфари.

Жан-Марк изостана назад. Той бе видял това, което искаше да види. Над главата му продължаваха да ехтят ангелски гласове, изобразяващи имена на градове, които той навярно никога не ще види.

— Самолетът от Абиджан… Самолетът от Токио… Самолетът от Кайро…

Той нямаше да търси приключения толкова надалече: доволен беше от Бромей! И като жертва — най-близката от всички жени, мащехата му! Какво ме прихващат? Смешна работа! Случаят Федра! Как се бяхме смели в клас! Дойде ми до главата! Очарователният Иполит и слепият Тезей! „Венера, цяла-целеничка, е негова жертва“. Лайно! Някакъв сърбеж замъгли очите му. Двойката премина през стъклената врата, която се отваряше сама, както в рая. На тротоара намериха носача с багажа. Карол, като размахваше ключовете, отиде да докара колата, която беше оставила в паркинга. На връщане великодушният съпруг навярно ще я остави да кара. Така той ще може по-добре да я гледа, да я вдъхва…

Продължавайки да се прикрива, Жан-Марк наблюдаваше през стъклената врата. Баща му запали цигара и размърда раменете си под пардесюто, сякаш се мъчеше да добие точно онзи вид, който имаше, преди да замине. Само защото бе на четиридесет и пет години, всичко му принадлежеше — къщата, жената, децата, кухненските прибори, картините, колата… А той, Жан-Марк, само защото бе на двадесет години, нямаше право на лична собственост. Живееше при другите, ядеш чужд хляб, обичаше чужда жена. Хората и предметите, които съставяха живота му, са му предоставени за определен срок. И при всяко поискване бе длъжен да ги върне. Готованец, който по всяко време зависи от настроението на стопанина. И това положение ще продължи до двадесет и петата, до двадесет и шестата му годишнина, до първите пари, спечелени в първата служба. Той мразеше парите, закле се да натрупа огромно количество, сякаш даваше обет, че ще си отмъсти.

Колата спря до тротоара. Носачът нареди куфарите в багажника. Филип заплати с щедър жест, седна до жена си и затвори вратата. От наблюдателния си пост Жан-Марк видя как автомобилът се отдалечава, как се изплъзва по волята на съдбата. Веднага взе решение: няма да се прибере за вечеря вкъщи. Нямаше сили да се изправи лице срещу лице пред баща си, да понесе здрависването, погледа му, изпълнен с мъжко доверие, сърдечните му въпроси. Да избегне всичко това поне тази вечер. Беше му нужно време, за да се приспособи, да се овладее, да приеме… Отправи се към една телефонна кабина, избра домашния номер. Обади му се Агнес.