Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 158

Той самият изглеждаше объркан, зашеметен сред въртопа от лица и гласове.

Съобщението на председателя, че пълните писмени мотиви за решението ще бъдат публикувани до две седмици, потъна в суматохата.

Фин и Маршели го чакаха да излезе отвън, заедно с останалото множество.

Когато се появи, той изглеждаше блед и посърнал. Нямаше връхна дреха, но като че ли не усещаше дъжда, ръмящ от оловното небе. Начаса го наобиколиха репортери, телевизионни прожектори хвърлиха нереална светлина над претъпкания паркинг.

Той падна, преди някой да чуе изстрела. Заради черната му риза, кръвта около входното отверстие на раната не се забеляза веднага. Най-близко стоящите помислиха, че просто се е препънал, но Фин разпозна сухия трясък на карабина и докато всички се втурваха към Доналд, той се обърна в противоположна посока. Там за миг се мярнаха силуетът на мъж и дългата цев на оръжие, преди да изчезнат между покривите.

После във влажното утро се надигнаха писъци, кръвта на Доналд образува локва върху асфалта, а тълпата се разпръсна в паника. Фин и Маршели първи го достигнаха и коленичиха край него. Очите му бяха широко отворени, вперени в тях с объркване и страх. Цялото му тяло трепереше. Маршели подложи ръка под главата му и я повдигна от земята.

— Повикайте линейка! Бързо! — викна Фин, като съблече якето си и покри с него раменете и гърдите на приятеля си. И си спомни случая от момчешките им години, когато побойници го бяха зарязали кървящ насред улицата, а Доналд се беше върнал в тъмното, за да го извлече на безопасно място. А също и деня, когато бяха извели лелята на Фин на онази шеметна разходка в неговата открита кола, само месеци преди тя да умре. Той усети как пръстите на Доналд се впиват в ръката му. Гласът му бе тих като шепот.

— Май Господ току-що произнесе присъдата си, Фин. Изглежда, има доста грехове, за които да отговарям.

После се прокашля леко, при което на устните му изби кървава пяна, и склопи очи.

ЕПИЛОГ

Слънчевите лъчи обливаха зелените склонове на Солсбъри Крагс и достигаха скалите, издигащи се високо над градския силует на Единбург. Таксито на Фин свърна по Сейнт Ленърдс Стрийт и го остави на номер 14, пред жълтеникавата тухлена сграда, в която се помещаваше централният полицейски участък.

Имаше нещо леко сюрреалистично в усещането да се намира отново тук. Като пристъпване в един отминал живот, при което откриваш, че всичко, което някога ти е било близко и познато, сега е напълно чуждо. По-малко, по-грозно, по-мръсно. Съвсем не такова, каквото го помниш. Самата улица изглеждаше по-тясна, сбутана между фасадите на сградите от двете и страни, а скалите в далечината — по-ниски и не така внушителни.

Бе изминала седмица от полагането на Доналд в земята. Събитие, съпроводено от най-дългата погребална процесия в историята на Кробост и отразено от националните медии. Кадри, които вече постепенно преминаваха в архивите, както и самото разследване на убийството. Фин се съмняваше, че извършителят му някога ще бъде заловен. То бе извършено професионално, най-вероятно като отмъщение за случая на остров Ерискей. Стрелецът бе изчезнал без следа, оръжието също не беше открито.