Читать «Шахматните фигури» онлайн - страница 151

Макар да бе уловила Фин под ръка, в държанието на Маршели се долавяше хладина. Неговото пътуване до Испания и последвалите събития бяха разтворили прикриваната от месеци пукнатина в техните отношения. Никой от двамата още не искаше да го признае, но въпреки всичко, което ги свързваше в миналото, бъдещето си оставаше неизвестна величина, помрачавана от сянката на възможния провал.

Докато вървяха по тротоара — две души на цял свят разстояние, — Фин искаше да може просто да вдигне ръка и да каже „стоп”. Да започне всичко наново. Отначало. От онзи първи учебен ден, когато малкото момиченце с плитки и сини панделки му се бе усмихнало и бе заявило на учителката, че ще превежда на момчето, умеещо да говори само на келтски.

Едва преди няколко дни бяха погребали Уистлър. Кени Джон пък като по чудо бе оцелял от удара с куката, благодарение най-вече на спасителната жилетка, поела по-голямата част от острието. Но все още се намираше в тежко състояние, на болнично легло. От тримата приятели, посетили навремето монумента на Холм Пойнт и открили общата си история около потъването на „Йолар“, един бе мъртъв, а друг — обвинен за неговата смърт. Ана бе предадена в институция за малолетни в Шотландия, докато властите решат как да процедират в случая на дете, опитало да убие убиеца на баща си.

А Фин недоумяваше как е възможна подобна загуба на живот и невинност.

Групата „Амран“, бившата „Солас“, чиято музика бе съпровождала тийнейджърските му години, се разпадаше, разкъсвана от вътрешни раздори и назряващи съдебни дела. Вестниците и телевизионните дни наред бълваха историята за това как Роди е инсценирал собствената си смърт, за да тъне в разкош в Испания седемнайсет години по-късно. Заплашваха го екстрадиция и потенциално обвинение в убийство. Издаването на европейска заповед за ареста му бе само въпрос на време.

Ето че сега и за Доналд бе настъпил моментът на истината. Маршели бе дошла не за да прави компания на Фин, а за да предложи на отеца моралната си подкрепа и да даде показания в негова полза. В крайна сметка именно той бе момчето, отнело девствеността й навремето. Фин помнеше колко облекчен се бе почувствал тогава, разбирайки, че не е бил Артър.

Цялата зала зад гърба им бе претъпкана. Фин, Джордж Гън, обвинителите на Доналд и другите свидетели заемаха първия ред. Отляво пред тях се бяха разположили адвокатите на църквата, а отдясно — самотната фигура на Доналд Мъри.