Читать «Проектът» онлайн - страница 49

— И Ватикана си има проблеми — отбеляза Джил. — Кардиналът изтъкна някои от тях. Като че се опита да ги разкрие пред мен, макар че се съмнявам да е целял това. Той, а възможно е и някои от другите кардинали, смятат, че някой ограбва Ватикана. „Задига трохички от онова, което притежаваме“ — така се изрази Негово Преосвещенство. Ала най-вече го тревожеше фактът, че никой не знае нито кой е крадецът, нито за какво го прави.

15.

Инок, Кардинал Теодосий, настигна своя близък приятел Сесил, Кардинал Робъртс.

— Ваша Светлост — каза той, — струва ми се, че трябва да си поприказваме.

— Вие сте разстроен — отбеляза Робъртс. — Какво се е случило.

— Онези двамата новопристигнали. Мъжът и жената.

— Какво знаете за тях?

— Нищо за мъжа. Екюър го е назначил като лекар във Ватикана. Разбрах, че е дошъл тук, бягайки от правосъдието.

— Разговаря ли с Екюър по този въпрос.

— Не, Ваша Светлост. Напоследък стана невъзможно да се говори с Екюър.

— Да, зная — потвърди Робъртс. — Вярва, че Информационната програма се е превърнала в наша върховна грижа — поне такова впечатление оставя у всички. Ако питате мен, човекът просто се опитва да надскочи сянката си.

Теодосий въздъхна.

— Колкото и да се възхищаваме на човешката раса — подхвана той, — трябва да признаем, че с някои от тях се живее трудно.

— Ами жената, Ваша Светлост?

— Разговарях с нея тази сутрин. Тя е писателка. Представи си, писателка! Тя е същата, която ни изпращаше всички онези писма. Казвал ли съм ви за тях?

— Да, мисля, че сте ми казвали.

— Тя иска да пише за нас.

— За нас?

— Да, твърдеше същото и в писмата си. Вие сте ги чели, нали?

— Да, разбира се. Но съвсем бях забравил за тях. Естествено, това е невъзможно. Що за нахалство!

— И аз си помислих същото — произнесе Теодосий.

— И й казахте, че това е немислимо?

— Да, но тя отхвърли отказа ми. Невероятно упорито човешко същество. Накрая й предложих работа.

— Ще ме извините, Ваша Светлост, но няма никаква работа, която…

— О, има — възрази Теодосий. — През всичките тези години все си говорехме, че трябва да напишем историята на Ватикана. Говорили сме колко прекрасно ще бъде, ако я запишем върху хартия, така че всеки да може да я прочете и да се възхищава. Дори сме повдигали въпроса да създадем нова разновидност роботи, които ще се заемат с тази работа. Изглежда, че ние не сме пригодени за труда на писателя. Ще си създадем страшно много проблеми, докато разработим нов вид роботи, притежаващи такава способност като писането. Но ето, че при нас по своя собствена воля е дошло човешко същество, което може да се справи с написването на този труд вместо нас.

— Моля ви, кажете ми каква беше нейната реакция.

— Останах с впечатление, че не е очарована от предложението. Ала това не е всичко, за което дойдох да разговарям с вас.