Читать «Проектът» онлайн - страница 47

— Мисля, че да — отвърна той, — но първо нека разгледаме градината.

— Ами добре — съгласи се Джил.

— Ще ти хареса — увери я Тенисън.

Когато се озоваха в градината, тя попита:

— Що за врява вдигна за тази градина? Това е просто обикновена градина. Какво ти става?

— Ами нямах предвид самата градина — обясни й той. — Представям си Хюбърт в кухнята как е наострил уши. Направиш ли нещо на това място, след десет минути всеки е чул за него. Не бих се обзаложил, че няма да чуят какво си приказваме в градината, но поне ще имаме възможност да опитаме. Трябва да говорим за толкова много неща.

— Престоят ти на Гътшот си казва думата — отбеляза тя. — Тайни разузнавателни служби и така нататък…

Той вдигна рамене.

— Може би. Сигурно имаш право.

— Очевидно с огромно нетърпение се възползва от възможността да останеш тук. Следователно, сигурно не съм сбъркала чак толкова много.

— Вероятно всичко е наред — съгласи се той. — Ала е странно. Ужасно странно. Тук има една жена — онази, заради която Екюър ме извика тук — нуждаеше се от лечение. Тя твърди, че е открила Рая.

— Рая ли?

— Точно така. Рая. Разбираш ли, те работят по тази програма. Хора, които мислено се пренасят на други места, събирайки информация, която се захранва в компютърния „папа“. Ала имам чувството, че не е съвсем така. Преди две вечери Екюър спомена нещо, което ме накара да мисля, че между Ватикана и Информационната програма съществуват различия.

— Рай? — повтори Джил. — Искаш да кажеш онзи Рай, описан в Библията със златните стълбища, фанфарите и летящите ангели?

— Нещо подобно.

— Но, Джейсън, това е невъзможно!

— Вероятно, ала Мери мисли, че го е открила. Екюър наполовина е повярвал в това.

— Екюър е глупак.

— Не, не е — възрази той. — Джил кажи ми, в твоя случай действаха ли от позиция на силата?

— От позиция на силата ли?

— Да. Екюър направи твърде прозрачен намек, че може и да не ми позволят да напусна планетата.

— Не. Никой не ми е споменавал такова нещо. Разговарях с един кардинал. Облечен в пурпурна дреха, на главата с алена шапчица, осветен от една-единствена свещ… О, почакай малко. Затова ли оставаш тук? Защото ти забраняват да си тръгнеш?

— Не. Може би ще ни позволят да си тръгнем. Но заплахата тъй или иначе е налице. Това място се управлява от Ватикана и каквото Ватикана каже, е закон. Но аз оставам, защото ми се чака. Засега. Никъде другаде не бих могъл да отида. Освен това, тук се чувствам удобно. И да си призная, доста съм заинтригуван.

— И аз — рече Джил. — Кардиналът не пожела да чуе и дума за намерението ми да напиша статия или книга за планетата. Не спомена, че няма да ми позволи да напусна това място. Всъщност, помислих си, че ще ме изхвърли. После ми предложи работа.

— Желязна ръка в кадифена ръкавица.

— Сигурно е така. Той е симпатичен робот, бих казала, симпатичен старец. Доста приятен, но упорит. Спорих с него, но той не отстъпи ни на йота.

— Каква работа ти предложи?