Читать «Проектът» онлайн - страница 48

— Искат някой да напише историята на Ватикана. Кардиналът твърди, че нито един от хората им не би могъл да се справи. Ще повярваш ли на това — имат пълни записи на всичко, което се е случило тук, всичко, което е направено от пристигането на първия им кораб. Информацията е събрана и очаква някой да я систематизира. Доколкото си спомням, не отговорих с твърдо „не“. По-скоро заявих, че ще помисля. Вероятно оставих у него впечатлението, че отговорът ми ще бъде отрицателен.

— А такъв ли ще бъде?

— Джейсън, честно ти казвам — не зная. Помисли си! Всичко е събрано там. Очаква някой да го измъкне на бял свят. Стояло е на мястото си досега и никой не се е докосвал до него.

— Но каква полза ще има от всичко, след като не можеш да го публикуваш?

— Прав си. Абсолютно никаква. Джейсън, приличам ли на човек, който се опитва да измъкне нещо.

— Ами да. Като си помисля малко, ми се струва, че е точно така.

— Няма да мога да си простя — продължи Джил, — ако не направя опит да се заема с това.

— Джил, тук нещо не се връзва. Първо ти отказват да пишеш за тази планета, после ти предоставят цялата история на златен поднос. Освен ако наистина не искат някой да напише историята им. При това са убедени, че могат да те задържат тук…

— Ако е така — рече тя, — те са ужасно самонадеяни.

— Точно същото каза Екюър преди две вечери. Сигурни са в себе си.

— Джейсън, изглежда, че аз и ти сме двама глупаци, щом сме се довлекли тук. Ако Ватикана не желае да изтича никаква информация, единственият сигурен начин да го постигне, е да направи така, че никой, пристигнал тук, да не може да си тръгне.

— Но тук пристигат толкова много поклонници. Идват и си отиват.

— Кардиналът ми обясни това в общи линии. Изглежда, че поклонниците не представляват никаква заплаха. Идват по един-двама от разпръснати из Галактиката планети. Очевидно са свързани с култове със слабо влияние. Никой не би обърнал внимание на същество, последовател на култ, дори и ако всичките негови събратя твърдят едно и също нещо. Каквото и да отнесат в домовете си, думите на поклонниците се тълкуват като религиозни бълнувания.

— Ватикана трябва да скрива много неща — замислено отрони Тенисън. — Информационната програма на Екюър, за която поклонниците може би въобще нямат понятие, например. Може би е важна именно Информационната програма, не самият Ватикан. Изследователите, както ги наричат, се добират до знания в цялата Вселена, във всички измерения на пространството и времето — а може би и от други места извън времето и пространството. Ако, разбира се, подобни места съществуват.

— Такова място би могло да бъде Рая. Ако въобще съществува.

— Важното е, че никой друг не притежава такива данни. Хората от програмата разполагат с цели километри шкафове, натъпкани с файлове информация. Видях ги. Какво ще правят с тях?

— Може би наистина ще ги заредят в „папата“.

— Някакъв си папа… — замисли се Тенисън. — Не, не мога да приема, че това е всичко, което целят. Екюър спомена нещо друго. Опитвам се да си спомня какво точно бе то. Струва ми се, че беше нещо такова — с течение на годините проектът „Папа“ се е превърнал в нещо като претекст за продължаване на Информационната програма. Мисля, че беше това. Той ми подхвърли да не споменавам нищо по този въпрос пред Ватикана, като се опита да ми внуши, че някои от хората на Ватикана може да се разсърдят.