Читать «Проектът» онлайн - страница 42

— Но, госпожице Робъртс, точно това трябва да сторим. В случай че придобием известност, ще бъдем подложени на непрекъснати вмешателства, някои доброжелателни, други не чак толкова. Дори сега…

Той спря да говори и се взря в нея, примигвайки с клепачи.

— Дори сега, Ваше Преосвещенство?

— Вземете предвид това — заговори той, — че ние разполагаме с нещо, което Галактиката може да използва в значителна степен, ала което ние съзнателно не й предоставяме, докато не го изучим в неговата цялост. Сигурен съм, че има безскрупулни сили, които биха го откраднали от нас, за да измъкнат знанието, което сме натрупали, и да го използват за свои цели, пренебрегвайки цялостната структура, които се опитваме да изградим. Не се боим от това заради себе си, а заради Галактиката, може би заради Вселената. Нашата структура трябва да бъде идеална. Когато я завършим, тя трябва да бъде едно хармонично цяло, изградено върху логика, която не може да бъде оборена, защото е очевидна за всеки, който би се обърнал към нея. Тя няма да може да бъде унищожена от лешояди. Не може да бъде проядена и от червея на личния интерес. Части от нея не могат да бъдат изтръгвани и излагани на пазара заради ограничените облаги, които ще ни донесат отделните късове. Ние осъзнахме тази опасност от самото начало. Мисълта за нея се е запечатвала все по-дълбоко в съзнанието ни през изтеклите години. Боим се, че дори сега, тънещи в неизвестност, може да има хора, които искат да задигнат трохички от онова, което притежаваме. Ние не знаем кои са, нито какви са, нито как действат потайно срещу нас, дори не знаем защо го правят, ала сме сигурни, че те съществуват. Може би ще устоим на тези нападки, но ако сме открити за Галактиката, в цялата й необятност, ако вие пишете за нас…

— Вие желаете аз да си тръгна — каза Джил. — Искате да ви обърна гръб и да си отида.

— Опитахме се да бъдем честни с вас — заговори кардиналът. — Опитах се да ви убедя. И докато ви убеждавах, може би съм казал прекалено много. Можехме да откажем да ви допуснем тук, да не разговаряме с вас, но осъзнахме, че дълбоко в сърцето си вие не желаете да ни причините зло, че дори не сте и сънували за последиците на онова, което възнамерявате да сторите. Съжаляваме за разходите и неприятностите, които сте преживели. Бихме желали въобще да не идвате, но след като вече го сторихте, чувстваме, че трябва да се отнесем към вас с дължимата вежливост, колкото и хладна да ви изглежда тя. Надяваме се, че ще размислите над онова, което ви казах. Предполагам, че сте отседнали в Човешката къща.

— Да — отвърна Джил.

— Моля ви — подхвана кардиналът, — бихте ли приели да бъдете наша гостенка? Можем да ви осигурим апартамент за времето на вашия престой. Естествено, всички разходи, които сте направили досега или предстои да направите в резултат на идването ви дотук, ще бъдат поети изцяло от нас. Плюс ежедневна сума, която ще компенсира, изгубеното време. Бихте ли направили поне това за нас? Приемете поканата ни да бъдете наша гостенка и отделете мъничко време да обмислите онова, което ви казах.