Читать «Проектът» онлайн - страница 40

— Госпожице Робъртс — изрече кардиналът с нисък, плътен глас.

— Ваше Преосвещенство — кимна тя.

— Седнете, моля.

Видя креслото, приготвено за нея, край единия ъгъл на писалището.

— Благодаря ви — измърмори Джил и седна.

За момент в потъналата в мрак стая се възцари тишина, после кардиналът заговори:

— Предполагам, че добрите маниери изискват да изразя надеждата си, че сте пътували добре. Ала след като зная какъв е корабът, сигурен съм, че това е невъзможно. Затова се надявам, че пътуването ви не е било прекалено лошо.

— Не беше прекалено лошо, Ваше Преосвещенство. Капитанът е добър човек. Той правеше каквото беше по силите му.

Кардиналът протегна ръка към писалището и вдигна няколко сгънати листа хартия, които лежаха върху него. Хартията изшумоля.

— Госпожице Робъртс — продължи кардиналът, — вие сте упорита личност. Вече сме получили няколко писма от вас.

— Да, Ваше Преосвещенство, но не ми отговорихте.

— Мълчанието ни — каза кардиналът, — беше преднамерено. Ние отговаряме на малко писма. И особено избягваме да го правим на такива като вашите.

— Което означава, както мога да си представя, че моето присъствие тук е нежелано.

Ето, помисли си тя, сбърках! Забравих да го нарека „Ваша Светлост“.

Изглежда, че дори и да беше забелязал пропуска, кардиналът нямаше нищо против него.

— Не зная — отвърна той, — как мога да ви обясня нашата политика, без да ви се сторя груб.

— Тогава Ваше Преосвещенство — каза Джил, — моля ви, бъдете груб. Защото аз искам да узная.

— Не желаем — започна кардиналът, — никаква реклама. Не желаем нашето съществуване и нашата работа да бъдат излагани пред очите на публика.

— Можехте да ме осведомите за това, преди да бях потегляла към вас, Ваше Преосвещенство. Можехте да ми пишете, за да ме разубедите. Щях да се вслушам в мотивите ви. Дори можех да приема и може би щях да разбера положението, в което се намирате. Ала вие, разбира се, се надявахте, че след като сте ме оставили без отговор, сте ме обезкуражили в достатъчна степен.

— Надявахме се, че ще стане така, госпожице Робъртс.

— Вашият психологически подход, Ваше Преосвещенство, се оказа неефикасен. Ако бяхте изложили открито своята политика, щяхте да постигнете по-добър резултат.

Кардиналът въздъхна.

— Да смятам ли онова, което чувам, за предизвикателство?

— Не съм убедена — отвърна Джил. — Обикновено не предизвиквам властите. Никога не си го поставям като цел. Но ми се струва, че заслужавам повече. Бях откровена в писмата си до вас. Казах ви какво възнамерявам да правя, какво се надявам да постигна. Помолих за съдействие от ваша страна. Бихте могли, Ваше Преосвещенство, да ме удостоите с внимание и да ме предупредите да не идвам.