Читать «Проектът» онлайн - страница 41

— Признавам, можехме да сторим това — заяви кардиналът. — Щеше да бъде по-честно спрямо вас и израз на любезност от наша страна. Ала помислихме, че подобен наш ход би насочил още повече вниманието към работата, която извършваме тук. Отказ на вашата молба щеше да представи нещата така, сякаш ние работим подмолно. Щеше да ни накара да изглеждаме по-важни, може би по-сензационни, отколкото сме. Работим, стараейки са да не привличаме ничие внимание и желаем да продължаваме в този дух. През последните десет столетия сме се трудили и през това време сме решили известна част от задачите, които сме начертали пред себе си, ала не дотам, докъдето сме се надявали. Може да са ни необходими хилядолетия, за да постигнем целта си. И за да го сторим, трябва да ни бъде позволено да работим без чуждо вмешателство. Не желаем цялата Галактика да се пресели при нас.

— Ваше Преосвещенство, всяка година при вас идват хиляди поклонници.

— Това е вярно, но те са просто шепа същества в сравнение с онези, които ще пристигнат, или ще се опитат да го сторят, ако журналист с вашата компетентност и репутация пише за нас. Поклонниците идват от много планети, повечето от тях са членове на неизвестни религиозни общества, които са дочули нещичко за нас. Но тъй като тези общества са малко познати и са разпръснати на множество планети, малцина от една и съща планета долитат при нас, ефектът не е така внушителен и представите се размиват. Ние не се стремим да спечелим никого за своята вяра, не се опитваме да предадем нашето послание към Вселената, тъй като засега аз се съмнявам, че посланието ни е налице. Някой ден, в някой век, ние ще има какво да кажем на света, но сега не сме готови. Ала не можем да затворим вратите си пред онези, които ни потърсят, водени от вярата си. Честта ни налага да направим каквото можем за тях и трябва да призная, че посрещаме радушно помощта, която оказват на делото ни, тъй като ние не разполагаме с друга финансова подкрепа…

— Позволете ми да опиша дейността ви, Ваше Преосвещенство, и вие ще имате такава подкрепа. Това е всичко, от което се нуждаете.

Кардиналът повдигна ръце от скута си и направи знак на отрицание.

— Цената ще бъде прекалено голяма — изрече той. — Предстои ни дълъг път и ние трябва да го извървим по начин, който е само наш. Натискът, който ще ни оказват от Галактиката, ако станем по-известни, ще обезсмисли целта ни. Все още трябва да работим, изпълнени изцяло със смирение по задача, чието изпълнение току-що е започнало. Привидният успех, а и всякакъв вид ласкателства само ще ни навредят. Трябва да се стремим да осъществим нашата мечта за универсална религия, без да пестим усилията си. Светският живот ще подкопае целта ни. Разбирате ли?

— Мисля, че да, Ваше Преосвещенство — отговори Джил, — но за да постигнете своята цел, сигурно не е необходимо да работите в пълна нелегалност.