Читать «Проектът» онлайн - страница 44

— Посветете му толкова време, колкото желаете — обърна се към нея кардиналът. — Няма да ви притесняваме да ни дадете бърз отговор. Ще поговорим за това по-късно. Но нека ви съобщя, че изпитваме остра нужда от услугите ви. Историята трябва да бъде написана. Ала за да стане това, е нужен особен вид талант — може би таланта на човешко същество, какъвто не сме успели да намерим. Тук, в Края на Нищото, е трудно да срещнем такъв вид човешки талант, какъвто ни е необходим. Планетата е прекалено отдалечена и самотна, за да привлечем способни представители, на човешкия род. Излезте през нощта и вдигнете поглед нагоре. Има съвсем малко звезди. Самата Галактика е блясък върху небосвода. Ала има и известни предимства. Разполагаме с пространство, с възможности за откривателство. Ведрост, каквато не се среща на много други планети. И планините. За нашите човешки същества планините са постоянен извор на наслада.

— Сигурна съм, че е така — отговори Джил.

13.

— Това — обърна се Екюър към Тенисън, — е нашето хранилище. Тук, съхранявана с различни индекси и разпределена в различни файлове, са обобщени всички данни за работата, която сме извършили по Информационната програма.

Стаята беше внушителна. Тя нямаше прозорци. Ненатрапчиви светлини от тавана осветяваха безкрайни редици шкафове. Шкафовете се издигаха от пода до тавана и се простираха додето поглед стига.

Екюър бавно вървеше покрай една редица шкафове. Поставил длан върху тях, той я плъзгаше по металната повърхност. Тенисън го следваше, изгубен в тази пещера, пълна с файлове. Чувстваше, че цялото пространство се затваря над него, притиска го и го гнети, заплашвайки да го задуши.

Екюър спря и изтегли някакво чекмедже. Започна да рови или се преструваше, че го прави сред многото малки, кристални кубчета, подредени в чекмеджето.

— Това е — рече той, приближавайки се с едно от тях, — кубче, което взех напосоки.

Той го вдигна, за да може Тенисън да го разгледа — бляскав кристален куб със страна десет сантиметра. Тенисън си помисли, че то е твърде обикновено. Екюър затвори чекмеджето.

— А сега, ако желаете, бих искал да ви покажа нещо.

— Да ми покажете?

— Да, нека преживеете какво е запечатано в кубчето — да се докоснете до преживяванията, които е уловил медиумът — какво е изпитал, какво е видял, почувствал и мислил. Ще ви поставя вътре в съзнанието на медиума…

Той напрегнато се взря в Тенисън.

— Няма да боли — рече той. — Няма да почувствате нещо неприятно. Няма да изпитате вито болка, нито уплаха.

— Искате да кажете, че ще ме свържете по някакъв начин с куба?

Екюър кимна.

— Не е трудно да се направи това.

— Но защо? — попита Тенисън. — Защо искате да го сторите?

— Защото бих могъл да ви разказвам за нашата работа още три дни — подхвана Екюър — и няма да мога да ви накарам да разберете нещата така, както бихте ги осъзнали, след като прекарате няколко минути с този куб.

— Добре — каза Тенисън, — но защо точно аз, един непознат, външен човек?

— Може би сте непознат — отвърна Екюър, — но аз много искам да останете и да бъдете член на нашия екип. Вие сте ни необходим, Джейсън. Не можете ли да разберете това?