Читать «Проектът» онлайн - страница 43

— Предложението ви е щедро, Ваше Преосвещенство — отговори Джил, — ала аз не възнамерявам да спра дотук. Не приемам вашия любезен отказ. Сигурно бихме могли да поговорим отново.

— Да, бихме могли. Но се боя, че ще се окаже твърде безрезултатно. Гледните ни точки се различават прекалено много.

— Сигурно има определени аспекти от вашата работа, които могат да се разгласят без никакъв риск. Може би не цялата история…

— Госпожице Робъртс, имам предвид алтернативно предложение.

— Предложение ли, Ваше Преосвещенство?

— Да. Какво бихте казали, ако ви предложа да работите за нас? Можем да ви предложим много привлекателен пост.

— Пост? Та аз не търся постове.

— Моля — прекъсна я кардиналът, — позволете ми да ви обясня, преди да откажете. От много години говорим за целесъобразността от написването на официална, достоверна история на Ватикан-17, предназначена само за наша, вътрешна консумация. През вековете сме съхранявали данните, които трябва да влязат в подобна история — всичко от деня, когато за пръв път пристигнахме на тази планета, отчет за цялата ни работа, надеждите, успехите, провалите. Всичко е тук и очаква да бъде обработено, ала някак си все не успявахме да се заловим с това. Бяхме прекалено натоварени, пък и, да споделя цялата истина, никога не сме разполагали с компетентен човек, който да се заеме с това. Но сега…

— Но сега смятате, че аз мога да я напиша — една хилядагодишна история. При това в подробности, предполагам. Колко ли хиляди страници ще наброява ръкописът? И колко време смятате, че ще ми отнеме? Целият ми живот, а може би два човешки живота? И ще ми заплатите добре за това?

— Ами да, естествено, ще ви възнаградим щедро — заяви кардиналът. — Много повече, отколкото бихте спечелили, далеч повече от онова, което ще заработите, летейки из Галактиката на лов за случайни; сензационни теми за статии. И нещо повече — ще разполагате с оптимални условия за работа. Всякакъв вид помощ, каквато можете да си представите. Приятна среда, където да живеете и работите. Никой няма да ви притеснява с подканяния кога да приключите.

— Това е много мило от ваша страна — каза тя.

— Поне — подхвана Негово Преосвещенство, — приемете гостоприемството ни за момента. Някой от нашите хора ще ви покаже наличните апартаменти. Можете да си изберете онзи, който желаете. Не е необходимо да се връщате в Човешката къща. Можем да вземем багажа ви и да го пренесем тук.

— Трябва да помисля по този въпрос, Ваше Преосвещенство.

— Тогава помислете тук. Ще се уверите, че нашият апартамент е далеч по-удобен…

Господи, — въздъхна негласно Джил. Цялата информация е тук, съхранена в паметта на компютъра и само очаква някой да я измъкне оттам.

— Не ми отговаряйте веднага — рече кардиналът.

— Предложението ви е изключително любезно — заговори Джил. — Ще приема гостоприемството, което ми предлагате, тъй като ми се струва, че желанието ви е такова. Що се отнася до другия въпрос, необходимо ми е да го обмисля по-внимателно.