Читать «Проектът» онлайн - страница 37

В това няма логика, рече си Тенисън. Някой беше направил грешка — това беше едната възможност, или пък всичко беше някаква шега, някакъв анекдот, разпространяван из Ватикана, или може би само сред ангажираните с Информационната програма. Макар че в думите на Екюър, докато му разказваше за това, въобще не се долавяше никаква шеговитост. Беше казал на Екюър, а сега, седнал на пейката, повтори и на себе си, че Рая, ако наистина съществува, не е място, което може да бъде намерено. Рая е състояние на духа, така беше заявил пред Екюър. И Екюър не бе оспорил това твърдение. А беше очевидно, че Екюър, човек самообявил се за не съвсем вярващ в пределите на самия Ватикан, бе съхранил у себе си някаква вяра, че Рая е възможно да бъде намерен.

Глупости, повтори си Тенисън още веднъж. В това нямаше нито грам логика. И все пак, помисли си той, по всяка вероятност онази история с Рая не е изолиран пример на глупост, а продължение на глупостта, утвърждавана цели векове. В подобни твърдения липсваше всякаква логика и все пак всеки робот, ако въобще имаше някакъв отличителен белег, то той бе олицетворение на логиката. Самата концепция на роботиката бе основана на логика. Екюър бе казал, че роботите са се самоусъвършенствали, че сега са много по-добри механизми, отколкото първоначално са били, когато пристигнали в Края на Нищото. С оглед на казаното не изглеждаше възможно, че процесът на самоусъвършенстване ще наруши законите и обхвата на логиката, която бе послужила като крайъгълен камък за тяхното създаване.

Нещо ми убягва, помисли си той. В цялата тази последователност от очевидно нелогични съждения трябваше да има някакъв фактор, може би няколко фактора, които той не можеше да разграничи. Ватикан-17 не беше институция, която човек можеше да отмине с едно махване на ръка. Десет столетия, белязани с огромни усилия, бяха вложени в нея, работата все още продължаваше и бе насочена към установяване на една наистина универсална религия, към създаването на непогрешим папа, търсенето, откриването и осъзнаването на всички аспекти, които може или би трябвало да бъдат включени в тази вяра.

Помисли си, че се опитва да прави прекалено прибързани оценки. Може би човешкият живот не е достатъчен, за да се постигне оценка, в която има поне известна доза валидност. Трябваше да се впише в институцията, да наблюдава, да слуша и да задава въпроси, когато е възможно, за да си изгради представа какво се случва на това място, да опознае личностите, свързани с него.