Читать «Проектът» онлайн - страница 36

— Знаех, че ще пожелаете да се осведомите — зарадва се Хюбърт, — затова се отбих при нея преди около час. Сестрата ми каза, че тя е добре, болестта й се е повлияла от протеина. Ще намерите хавлиени кърпи, четка за зъби и бръснарски принадлежности в банята. Когато приключите, аз ще се погрижа дрехите ви да бъдат готови.

— Благодаря — каза Тенисън. — Справяте се чудесно със задълженията си. Често ли ги практикувате?

— Аз съм от антуража на господин Екюър, сър. Иначе сме двама. Той ме преотстъпи на вас.

Когато излезе от банята, Тенисън откри, че леглото му е оправено и дрехите му са поставени върху него.

Роботът, осъзна той, след като го огледа за пръв път, приличаше извънредно много на човешко същество с идеални пропорции. Главата му беше плешива. Полираният метал, от който бе направен, си личеше от пръв поглед, ала във всяко друго отношение Хюбърт наподобяваше съвършено човешко същество. Той не носеше дрехи, но бе така конструиран, че създаваше илюзията за облекло.

— Веднага ли бихте желали да закусите? — попита роботът.

— Не, ще пия само кафе. Закуската може да почака за по-късно. Ще отида да видя Мери и после ще се върна.

— Ще ви сервирам кафето във всекидневната — каза Хюбърт. — Пред камината. Ще засиля огъня и ще го накарам да запламти.

11.

Тенисън откри градината в дъното на мястото, където беше разположена клиниката. Слънцето изгряваше и от запад планините изглеждаха измамно близки, много по-близки, отколкото бяха в действителност, помисли си той. Огромна стена от синя сянка, като синият цвят се променяше по плътност и нюанс — по-тъмен в подножието и по-светъл към върховете на планините, а белотата на ледените склонове искреше с диамантен блясък на първите лъчи на слънцето. Градината беше строго симетрично подредена, добре поддържана и в този ранен утринен час излъчваше неповторимо спокойствие. Навсякъде се виждаха пътеки, застлани с каменни павета, алеите бяха оградени от двете страни с нискорастящи храсти и спретнати лехи с цветя, повечето от които — разцъфнали. Тенисън ги гледаше и не можеше да открие нито един вид цвете, който да му е познат. В другия край на градината бавно се разхождаха три фигури, облечени в кафяви раса. Те очевидно бяха потънали в размисъл, вървяха по пътеката, навели блестящите си черепи напред, а металните им брадички бяха опрени върху гърдите.

Нощният хлад бързо отстъпваше на ведростта при изгрева на слънцето. Градината беше тихо и приятно място и Тенисън откри, че си мисли колко хубаво би било да постои тук. На един кръстопът, където се събираха три пътеки, съгледа каменна пейка и седна, обърнат с лице към сините планини.

Докато седеше, той с изумление изпита безмълвна, пареща гордост от уменията си, каквато не бе изпитвал от години. Състоянието на Мери се подобряваше — може би тя бе на път напълно да се възстанови, макар че бе още твърде рано да твърди това със сигурност. Треската отзвучаваше, пулсът й ставаше по-равномерен, дишането й бе по-облекчено. Беше забелязал или си бе внушил, че съзира слаб проблясък на съзнание в погледа й. Беше стара, разбира се, но в това окаяно съсухрено тяло, той бе почувствал желание и сила за живот. Може би, рече си той, тя има за какво да се бори. Екюър беше казал, че е открила Рая, колкото и нелепо да звучеше. Но след като бе намерила Рая, или поне онова, което бе сметнала за Рай, желанието да научи много повече за него се бе разгоряло у нея с неподозирана сила. Такъв поне беше смисълът на онова, което Екюър му каза минала вечер — че животът на Мери трябва да бъде спасен, за да може тя да научи повече за Рая.