Читать «Проектът» онлайн - страница 35

Корабът! Той седна в леглото, пропъждайки съня с тази мисъл. Корабът и Джил, и Края на Нищото…

Края на Нищото, за Бога! И всичко случило се нахлу в съзнанието му.

Гнетящо безмълвие и непонятна вцепененост се стовариха върху него и той остана да лежи прикован в леглото.

Мери беше намерила Рая!

Видя, че светлината идва от врата, която се отваряше към всекидневната. Светлината блясваше и потрепваше, ставаше ту по-силна, ту отслабваше, танцуваше по стените, политаше напред, после отново пропадаше нанякъде. Той осъзна, че тя идва от камината, в която все още гореше огън. Цепениците трябваше отдавна да са се превърнали във въглени, в пепел, помисли си Тенисън.

В един тъмен ъгъл на стаята се раздвижи сянка, откъсвайки се от тъмните силуети на предметите.

— Сър, буден ли сте?

— Да, буден съм — отвърна Тенисън вцепенено. — А кой, по дяволите, си ти?

— Аз съм Хюбърт — рече сянката. — Назначиха ме за ваш адютант. Ще ви служа…

— Зная какво означава „адютант“ — прекъсна го Тенисън. — Натъкнах се на този термин преди няколко години, когато четях историята на Старата земя. Беше нещо, свързано с британската армия. Фразата беше толкова странна, че се е запечатала в ума ми.

— Изключително — заяви Хюбърт. — Поздравявам ви, сър. Повечето хора нямаше да я знаят.

Адютантът излезе от плътните сенки и сега се виждаше по-ясно. Имаше странна, ъгловата, човекоподобна фигура, която излъчваше едновременно и сила, и покорство.

— Почивайте спокойно, сър — заговори той. — Аз съм робот и няма да ви нараня. Мой дълг е да ви служа. Да запаля ли лампата? Желаете ли по-силна светлина?

— Да, запалете я, моля.

Лампата, поставена на масата до отсрещната стена, грейна. Спалнята приличаше на всекидневната, която бе видял преди. Мебелите бяха солидни и изящно изработени, металните топки блестяха, старото дърво дискретно проблясваше, по стените бяха окачени картини.

Тенисън отметна завивките и видя, че е гол. Измъкна краката си от леглото и стъпалата му докоснаха килима. Протегна ръка към стола до леглото, където бе оставил дрехите си, ала не ги намери. Дръпна ръка, прокара пръсти през косата си и разтри лице. Брадата му бе набола и дращеше като четина.

— Дрехите ви все още не са пристигнали — заговори Хюбърт, — но успях да ви осигуря бельо за преобличане. Банята е-хей там. Кафето е готово в кухнята.

— Първо ще се изкъпя — реши Тенисън. — Има ли душ?

— Има и душ, и вана. Ако предпочитате ваната, ще налея вода в нея.

— Не, душ е по-добре. Става по-бързо. Имам доста работа. Пристигнаха ли новини от Мери?