Читать «Проектът» онлайн - страница 26

— Да, разбирам — съгласи се той. — Това също е материал за статия.

— Когато приключа с всичко това, вече ще имам достатъчно за цяла книга.

— О, колко въпроси са се породили у теб.

— Подочух разни неща оттук-оттам. Темата зрее у мен от няколко години. До ушите ми все долитаха разни неща. Странни на пръв поглед слухове. Никой от тях прекалено важен и все пак, съдържащ зрънце информация. Събрани заедно, се получава една доста интригуваща картинка.

— Значи си се ровила по този въпрос години, опитвайки се да откриеш улики.

— Да, така е. Работих упорито. Разбира се, не през цялото време, ала използвах всяка възможност, която се откриваше пред мен. Доста съм мислила по тези въпроси. И колкото повече го правех, толкова по-силно се убеждавах, че фактите си струва да бъдат проверени. Възможно е да съм в заблуждение и всичко да е плод на моята фантазия. Може да се окаже, че тук няма почти нищо, освен група глупави роботи, заели се с безсмислена дейност.

Известно време двамата помълчаха, съсредоточавайки вниманието си върху храната.

— Как е стаята ти? — попита накрая Джил. — Моята е хубава.

— И моята — отвърна Тенисън. — Не е луксозна, но покрива очакванията ми. Един от прозорците е обърнат към планината.

— Няма телефони — оплака се Джил. — Попитах, но ми казаха, че въобще нямали подобно нещо. Тук никога не са били прокарвани телефони. Но за сметка на това има електрическо осветление. Поговорих си с тях за това. Казах им — как е възможно да има електричество, пък да не се сетите да прокарате телефони, но никой не можа да ми отговори.

— Може би никой не е почувствал необходимост от телефон — отбеляза Тенисън.

— Извинете, сър — обади се някакъв глас. — Извинете, че ви прекъсвам, но е важно…

Тенисън вдигна глава. До него стоеше висок мъж, малко над средна възраст, с остроносо лице, пригладена назад коса и гъсти, добре подстригани посивели мустаци.

— Разбрах — подхвана мъжът, — че сте лекар. Поне така ми казаха.

— Така е — отвърна Тенисън. — Казвам се Джейсън Тенисън, а дамата с мен е Джил Робъртс.

— Името ми е Екюър. Аз съм от Ватикана. Преди няколко дни нашият лекар беше убит при нещастен случай по време на лов.

— Ако мога да ви бъда полезен по някакъв начин…

— Ще ме извините, мадам — заговори Екюър, — не ми е приятно, че се налага да прекъсна вечерята ви и да ви отнема компаньона. Но една жена при нас е много болна. Нуждае се спешно от помощ. Ако бихте могли да я прегледате…

— Трябва да си взема чантата — каза Тенисън. — В стаята ми е.

— Позволих си — изрече мъжът от Ватикана — да помоля управителя на хотела да я донесе. Тя е долу във фоайето.