Читать «Проектът» онлайн - страница 27

8.

Жената беше стара. Лицето й приличаше на спаружена ябълка, напуканите й устни едва покриваха зъбите, а върху подпухналите й страни бе избила нездрава, трескава червенина. Очите й, подобни на черни копчета, се взряха в Тенисън, без да дадат признак, че са го забелязали. Тя с мъка си поемаше дъх под чаршафите. Тялото й бе съсухрено и жилаво.

Облечената в сиво медицинска сестра подаде здравният й картон на Тенисън.

— Тази жена е много важна за нас, докторе — каза Екюър.

— От колко време е в това състояние?

— От пет дни — отговори сестрата. — Пет дни, откакто…

— Андерсън не трябваше да отива на онзи лов — рече Екюър. — Каза ми, че тя е добре. Единственото, от което имала нужда, било почивка.

— Андерсън ли е загиналият лекар?

— Той и още двама. Опитаха се да го убедят да не отива. Той беше нов тук, не можеше да осъзнае опасността. Казах ли ви, че го уби Стария от Леса?

— Не, не сте. Кой е този „Стария“?

— Огромен месояден хищник. Кръвожаден, свиреп. Напада човека, щом го зърне. Другите двама се спуснали срещу него, за да защитят доктора.

— През последните три дни температурата се е задържала постоянна — обърна се Тенисън към сестрата. — Не е ли имало периоди, когато е спадала?

— Въобще не, докторе. Проявяваше малки колебания. Ала нищо, което би могло да се отчете като съществено.

— А дишането?

— Струва ми се, че става все по-трудно.

— Какво лечение е предписано?

— Отразено е в картона, докторе.

— Да, видях, но… — Тенисън хвана мършавата китка на жената. Пулсът беше ускорен и слаб. Когато сложи стетоскопа върху гърдите й, чу хрипове в белите й дробове. — Храна? Поемала ли е нещо?

— През последните два дни беше на системи, а преди това пое малко мляко и бульон.

Тенисън погледна над леглото към Екюър.

— Е? — попита човекът от Ватикана.

— Мисля, че е пневмония. Вероятно вирусна. Разполагате ли с апаратура за изследвания?

— Да, имаме оборудвана лаборатория, но нямаме лаборант. Той беше с Андерсън и Алдрит.

— И тримата ли бяха убити?

— Да, и тримата. Може би вие, докторе…

— Аз не съм подготвен за подобен род дейност. Всичко, което съм в състояние да направя, е да се опитам да излекувам болестта. Разполагате ли с лекарства?

— Да, в широка гама. Обикновено не допускаме липса на медицински персонал. Имахме двама лаборанти, ала единият от тях си подаде оставката преди няколко месеца. Не бяхме успели да му намерим заместник. Края на Нищото, докторе, очевидно не е място, което привлича добри специалисти.

— Диагнозата, която мога да поставя — заговори Тенисън, — е някакъв вид вирусна пневмония. Щеше да бъде от помощ, ако знаехме точно кой тип, но без квалифициран персонал, това е невъзможно. Има толкова много нови вируси, пренасяни от планета на планета, че е невъзможно да уловим точният причинител на болестта. Ала в последните година-две — или поне така съм чел в медицинските списания — съществува ново, широкоспектърно антивирусно средство…

— Имате предвид Протеин-X, нали? — прекъсна го сестрата.

— Да. Точно така. Разполагате ли с него?