Читать «Проектът» онлайн - страница 28

— Неголямо количество от него пристигна с предишния рейс на „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“.

— Може да се окаже ефикасно — обърна се Тенисън към Екюър, — но препаратът не е тестван достатъчно. Атакува протеиновата обвивка на вирусите и така унищожава целия вирус. Ще рискуваме и ще го използваме, разбира се, щом не разполагаме с нищо друго.

— Онова, което казвате — прекъсна го Екюър, — е, че не можете да гарантирате…

— Никой лекар не дава гаранция.

— Не зная, но трябва да я спасим. Ако не използваме протеина…

— Тя пак би могла да оцелее — изрече Тенисън. — Организмът й може да се пребори с вируса. Ще й предпиша нещо укрепващо. Можем да й помогнем да се бори, ала не можем да направим нищо срещу вируса. Трябва да го надвие сама.

— Стара е вече — отбеляза сестрата. — На края на силите си е.

— Дори с протеина — попита Екюър, — не бихме ли могли да бъдем сигурни?

— Не, не можем — отвърна Тенисън.

— Тогава, може би ви трябва време да решите какво да предприемете? Решението зависи от вас, но по моя преценка не разполагаме с много време. Какво ще препоръчате, докторе?

— Като лекар, ако решението изцяло зависи от мен, аз бих използвал протеина. Може и да не помогне, но доколкото съм запознат, това е единственото средство, с което може да се противодейства на непознат вирус. Трябва да бъда честен с вас. Възможно е протеинът да я убие. Дори и ако помогне, помощта му може да се окаже недостатъчна. — Тенисън се приближи до Екюър и постави длан върху ръката му. — Сигурно тази жена означава много за вас?

— За всички нас — промълви Екюър. — За всички нас. За Ватикана.

— Бих желал да ви помогна повече. Но не съм в състояние да настоявам за точно определено решение. Трябва да прецените сами.

Жената на леглото се размърда, надигна главата и раменете си от възглавницата, удължавайки за миг усилието да се изправи, след това отново се отпусна. Лицето й се изкриви, а устните й се раздвижиха и от тях се отрони:

— Кулите… Огромно бляскаво стълбище. Славата и мира. И ангелите, които долитат… — Думите заглъхнаха. Лицето й се отпусна и стана ведро.

Тенисън погледна към сестрата. Тя се взираше в жената като хипнотизирана.

Екюър беше сграбчил рамото на Тенисън и повтаряше:

— Ще използваме протеина, ще го използваме…

9.

Апартаментът беше обширен и добре обзаведен. Етажът, където се намираха стаите за живеене, бе покрит с дебели килими, а мебелировката — ненатрапчиво елегантна. В огромна камина, която заемаше половината на една от стените, пламтеше огън. Част от етажа беше обособена като трапезария, отделни врати отвеждаха към кухнята и спалнята. Огледала в позлатени рамки и изпълнени с вкус етюди бяха окачени по стените, скулптирани композиции от материал, приличен на слонова кост, бяха подредени върху лавицата над камината.

— Седнете и се успокойте — обърна се Екюър към Тенисън. — Чувствайте се като у дома си. Заповядайте на онова кресло, хей там, и се настанете удобно. Какво ще пиете?

— Мъничко скоч, ако имате.

— О, добър вкус! — закима Екюър. — Къде открихте скоча? Всъщност, той е доста популярно питие. Но малко, на брой човешки ръце са…