Читать «Проектът» онлайн - страница 25

— Ще видя как стои този въпрос. Ще разговарям с тях. Мога да бъда твърде убедителна, ако се наложи. Ами ти?

— Ще поогледам наоколо. Ако тук няма друг лекар, може да започна лекарска практика.

— Би било чудесно! — възкликна тя. — Но, Джейсън, наистина ли би те задоволило?

— Не зная — отвърна той. — Предполагам, че го изрекох ей така, просто ми хрумна. Във Ватикана има лекар и може би той се грижи за хората в селището. Така че идеята да започна частна практика, е доста илюзорна. Селището изглежда като създадено от първите заселници тук, ала това не може да е така. Ако разказаното от капитана е вярно, роботите са били тук почти хиляда години.

— Вероятно селището въобще не е толкова старо — отбеляза Джил. — Роботите може би са били тук доста време, преди в действителност да е възникнало селището.

— Предполагам, че е така, и все пак сигурно е старо. Ала е очевидно, че не са прогресирали особено. Може би това се дължи на надмощието на Ватикана. Със сигурност всичко и всички се въртят около Ватикана.

— Това не би било толкова лошо — вметна Джил. — Зависи какъв екип — хора и роботи — работи във Ватикана. — Може би се радват на всеки с оригинални възгледи и идеи.

— Ще поживеем, ще видим — рече той. — Няма закъде да бързам. След около седмица, ако не друго, то поне ще имам по-добра информация с какво бих могъл да се заема.

— Говориш така, сякаш възнамеряваш да се установиш тук.

Той поклати глава.

— Не съм мислил за това. Наистина ми е нужно място, където да се установя. Мисля си, че хората в Девънтри никога няма да се досетят, че съм успял да се добера до кораб, отлитащ за Края на Нищото.

— Възможно е да сметнат, че си потънал в морето. Радарът на Гътшот сигурно е проследил летателния ти апарат. Няма начин да бъдат сигурни, че си се измъкнал от него, нали?

— Така е, освен ако някой намери парашута. Не смятам, че това е твърде вероятно. Набутах го под една постройка, доколкото можах.

— Това в значителна степен гарантира сигурността ти. Толкова ли си ги вбесил, че да те проследят дотук, за да те арестуват?

— Не, вероятно не. Целият епизод беше повече или по-малко с политически подтекст. На някои хора щеше да им бъде твърде удобно, ако можеха да припишат смъртта на маркграфа на мен.

— Търсели са изкупителна жертва.

— Точно така. Във всеки случай, вероятно могат да използват изчезването ми, за да го сторят. Така че всички ще са доволни. Ала в този момент не е важно какво става в Гътшот. Какво ще правиш ти? Сигурно си вложила доста пари в това пътуване.

— Известна сума, работата ми го изисква. Това е възможност, която трябва да използвам. В моя случай разходите няма да бъдат изцяло хвърлени на вятъра. Дори да не успея да напиша статията, смятам, че наистина ще се добера до нещо голямо. Ако не се справя с Ватикана, все ще има за какво да се закача. Не толкова голямо, разбира се, но все пак няма да е за изхвърляне.

— Джил, как мислиш да осъществиш плана си?

— Ами, виж, ако след като съм пропътувала разстоянието дотук, те не ме допускат да прекрача прага им и откажат да разговарят с мен, изцяло ме отрежат с други думи, или пък в случай че са прекалено агресивно настроени, ме изхвърлят от планетата, и това е нещо. Значи съществува причина да не ме допускат. Защо ще откажат да разговарят с мен? Защо ме изхвърлят? Какво става в Края на Нищото? Какво се разиграва зад стените на тази величествена институция, отдадена на някаква мистериозна религия, какво не трябва да види бял свят? Какво крият всъщност?