Читать «Проектът» онлайн - страница 196

Защо, питаше се Тенисън, нито той, нито Джил, не успяха да предвидят тази ситуация? Говореха за нея, разбира се — обсъждаха възможността да се завърнат от Рая с някакво доказателство. Ала не бяха обмислили достатъчно добре точно какво доказателство им бе необходимо. Защо не бяха осъзнали невъзможността да се сдобият с неопровержими факти?

Само да имаха мъничко повече време, щяха да се справят. Ала им се струваше, че не разполагат с излишни минути. Тук назряваше конфликт — в какво точно се състоеше опасността, Тенисън не можеше да определи, но я долавяше с цялото си същество. И мнението на Шептящия беше същото.

Провал, помисли си Тенисън. Бяха осъществили мисията си и въпреки това бяха изправени пред провал.

Какво, по дяволите, можеше да стори той и Джил, какво можеха да направят те двамата? Знаеше, че не биха приели само едно — да избягат с подвити опашки. Е, поне засега.

— Ако можехме да съобщим на Теодосий — пророни Джил. — Да му кажем, че сме на това място, а то въобще не е Рая.

— Аз мога да му съобщя — заяви Шептящия.

— Но на кого би могъл да го съобщиш? В Края на Нищото няма нито едно същество, с което можеш да разговаряш. Нито Теодосий, нито Екюър…

— Но нали Старите са там — възрази Шептящия. — Аз мога да вляза в контакт с тях. Стария над хижата на Декър ще занесе съобщението на Теодосий.

— Но ние имаме нужда от теб тук.

— Няма да се бавя много.

— Не — каза Тенисън. — Не искаме да тръгваш, дори и ако отсъствието ти е съвсем кратко. Може да имаме огромна нужда от теб.

— Тогава ще изпратя някой друг Прахообразен. Някой от събратята ми ще занесе съобщението вместо мен. Нали ви казах, че тук има и други Прахообразни.

— Да, каза ни — кимна Джил.

— Тогава не се тревожете — успокои я Шептящия. — Ще помоля някой от тях.

57.

Един монах съобщи, че Стария пристига на площадката, застлана с мрамор, и кардинал Теодосий излезе да го посрещне.

Стария спокойно се приближаваше с въртеливо движение. Спря пред стълбището, остана неподвижен за миг и се спусна на паважа. Около него започнаха да трептят вибриращи, барабанящи звуци и накрая той успя да ги транслира в думи.

— Връщам визитата ви — изрече той.

— Благодаря ви — отговори Теодосий. — Много любезно от ваша страна. Трябва често да се срещаме.

— Нося ви новини — обяви Стария. — Имам съобщение за вас. Един от Прахообразните ми го донесе.

— Шептящия ли? Прахообразния на Декър?

— Не, не е Шептящия. Един от Прахообразните, които бяхме загубили толкова отдавна. Сега се върна отново у дома. Някога тук живееха много от тях, после ни напуснаха. Приемахме ги — твърде странно от наша страна — като особени свои чеда. Един от тях се върна, надяваме се, че и други ще го последват.

— Чувствам се щастлив заради вас — каза Теодосий. — Споменахте, че Прахообразния е донесъл някакво съобщение за мен.

— Да, кардинале. И то гласи: Тенисън и Джил са достигнали мястото, наричано от вас Рай. Но то не е Рай.