Читать «Проектът» онлайн - страница 194
Клиффорд Саймак
— Това е последното нещо, което би допуснал Ватикана.
— Не мога да се освободя от подозрителността си — призна Джил. — И аз мисля като теб — по-вероятно е да са противници. Но не можем да бъдем сигурни в това.
— На първо място — посочи Тенисън, — Декър прояви прекалено голям интерес към Изследователите. Зададе много въпроси. По отношение възможностите за събиране на информация Ватикана далеч превъзхожда това място тук. Тези господа биха дали мило и драго, ако можеха да държат Изследователите в ръцете си.
— Но те сигурно са знаели за Ватикана много преди ние да дойдем тук. Спомни си записката на Теодосий. Група наблюдатели от Балонообразните наистина са посетили Ватикана.
— Да, зная. Дълго мислих по въпроса. А също и за това, което Декър спомена за натрупването на информация. Обиколките, които Балонообразните предприемат, за да извършват наблюденията си, вероятно отнемат цели векове и обхващат много планети. Връщат се с цели тонове данни. Принудени са да ги пресяват. Сигурно проучват онова, което им изглежда най-важно. Може би сведенията за Ватикана все още стоят недообработени някъде из файловете. Ватикана не е никак зрелищен. Възможно е да не им е направил кой знае какво впечатление. Може би Балонообразните никога по-рано не са се натъквали на роботи и не биха могли да се досетят за техните възможности. Доколкото знаем създадените от хората роботи са единствените в Галактиката. Балонообразните вероятно приемат робота като някаква купчина машинарии, къс метал, тромава машина. Останали са само няколко минути, посещението им е било просто прелитане над планетата. Спомни си какво бе написал Теодосий в записката си — онзи, който го е видял, очевидно се е отнесъл към кардинала с огромно презрение.
— Теодосий не би могъл да бъде сигурен в това. Това е просто впечатлението, с което е останал.
— Не бих казал. Един кардинал-робот е дяволски проницателен.
— Е, може би е така — отвърна Джил. — Надявам се, че си прав.
— Желаете ли сега да се върнете у дома? — попита Шептящия.
— Не можем — отговори Тенисън. — Просто трябва да намерим някакво доказателство. В противен случай всичките ни усилия досега ще се окажат напразни. Трябва да разполагаме с някакво неоспоримо доказателство.
— Подлагате се на риск — предупреди ги Шептящия. — Това място просто гъмжи от опасности.
— Ще ми се със сигурност да установим — продължи Тенисън — какво е предназначението на всичко тук. Декър го нарече Изследователски център и съм склонен да вярвам, че е така. Онова, което трябва да узнаем, са целите и мотивите на тази институция. Повечето изследователски центрове — тоест изследователските центрове, създадени от хората — се стремят към знание заради самото знание. Във Ватикана придобиването на знания целѝ придобиване на вяра, защото според тях вярата идва чрез знанието. Друг мотив може да бъде властта — в този случай знанието се използва като нейна основа. Боя се, че мотивът тук е именно такъв. Декър спомена за разширяване на изследванията на Центъра в близките галактики. Възможно ли е това да бъде стремеж по-скоро към власт, отколкото към знания?