Читать «Проектът» онлайн - страница 197

— Благодаря на Бога за това!

— Значи не сте искали да бъде Рая?

— Някои от нас се надяваха да не бъде.

— Също така трябва да ви съобщя — добави Стария, — че Джил и Тенисън ще се върнат скоро.

— Кога?

— Прахообразния употреби само думата „скоро“.

— Добре. Ще ги очаквам.

— Аз предложих — продължи Стария, — да се приземят на мраморната площадка, когато пристигнат.

— А по какъв начин ще научат те за предложението ви?

— Прахообразния се завърна на онова място, наречено Рай, за да им съобщи. Сметнах, че вие и аз бихме могли да ги чакаме там, за да ги приветстваме.

— Може да се наложи дълго да чакаме.

— Аз съм достатъчно търпелив, а мисля, че същото се отнася и за вас.

— Това е прекрасно. И двамата сме изпълнени с търпение, пък и има толкова неща, за които можем да си поговорим. С часове.

— Моля да ме извините — изрече Стария. — Но за мен е много мъчително да говоря както вас. Не мога да го правя дълго време.

— В този случай ще помълчим заедно. Може би ще открием, че не е необходимо да приказваме. Можем да общуваме по друг начин.

— Това е благородно предложение — кимна Стария. — Ще се опитаме да общуваме.

— Ако нямате нищо против — рече Теодосий, — смятам да си взема стол. Смешно е робот да ползва подобно нещо, но аз свикнах да седя на стол. Когато посещавам Джил в библиотеката, винаги го правя. Зная, че е смешен навик, но…

— Ще ви чакам тук, докато идете да го вземете — каза Стария.

И той зачака на мраморната площадка, а кардиналът отиде да си донесе стол.

58.

Копа сено отново бе заспал. Той проспиваше по-голямата част от времето си, а може би просто затваряше всичките си тринадесет очи. Копа сено не се движеше много, а когато очите му бяха затворени, не можеше да се каже дали наистина спи, или просто се изолира от света около себе си. Сигурно е отегчен, мислеше си Балонообразния, когото Декър наричаше Опушения. Понякога Опушения беше убеден, че трябва да се отърве от Копа сено, ала след като по-внимателно обмислеше този въпрос, винаги го задържаше. Въпреки леността и неугледността си, Копа сено беше истински мъдрец. Щеше да бъде трудно да си намери друг, подобен на него, дори невъзможно. Освен това след като си приел някого за трети партньор, създава се такава връзка, че просто не ти се иска да я разрушаваш. За изграждането на безотказно работеща триада е необходимо много време, а Копа сено живееше край него, откакто Опушения се помнеше. Всеки би приел, рече си Опушения, че за това време сме привикнали един към друг и сме неразделни, благодарение на близките лични връзки, които съществуват между нас. Наистина бяха неразделни, помисли си Опушения, но не поради някакви си здрави връзки между тях. Бяха близки, защото Копа сено в никакъв случай не искаше да се отдели и на крачка от Опушения. Съществуваше някакъв психологически фактор, който превръщаше Копа сено — въпреки цялата негова мъдрост — в нестабилна личност. Той трябваше винаги да бъде прикрепен някого другиго, и този друг неизменно го закриляше от влиянието на околния свят. Можеше да се оплаква и да сипе огън и жупел срещу шума, който вдигаше Плопър. Можеше дори да заплашва, че ще се махне и ще разруши триадата, ала никога нямаше да го стори наистина — той знаеше, че именно триадата гарантира неговото спокойствие и сигурност.