Читать «Проектът» онлайн - страница 195

— Би могло — отвърна Джил. — Но упражняването на властта предполага политическа организация. Нима това място разполага с политическа структура?

— Няма начин да узнаем това — отвърна Тенисън. — Нямаме време да проучим този въпрос. Такова проучване вероятно ще трае дълго.

— Зная — прекъсна го Джил. — Зная какво бихме могли да вземем със себе си като доказателство. Един от червеите. Ако отнесем един червей в Края на Нищото, теолозите ще трябва да се съгласят, че това не е Рая. Това просто не е възможно.

— С прискърбие ви съобщавам — намеси се Шептящия, — че не мога да транспортирам един от червеите. Масата му е прекалено голяма. Не разполагам с необходимата енергия.

— Сега, след като знаем къде е Рая, не бихме ли могли да изпратим още Изследователи? Те ще представят доказателства, отпечатани в кубове.

— Невъзможно е — отбеляза Тенисън. — Може би Балонообразните не са засекли Мери първия път. Тя е дошла, зърнала е Рая, била е силно впечатлена, очарована от видяното или от онова, което си е внушила, че е видяла — затова пожела да се върне тук втори път. Първия само е зърнала мястото. Втория път се е опитала да проникне в Рая — решена както нас сега — да донесе доказателство за съществуването му. Вторият път са я засекли и са я прогонили, внушавайки й неконтролируем ужас. Ала след като знаят за нашите Изследователи, не вярвам някой от тях да има подобна възможност.

— Само да можехме — възкликна Джил — да занесем със себе си куб!

— Не можем — възрази Тенисън. — Ние не сме Изследователи.

— Но те ни пуснаха да дойдем тук — настоя Джил. — Сигурно са ни позволили да проникнем в света им. Можеха да ни спрат или да ни прогонят, както постъпиха с Мери.

— Тук грешиш прекъсна я Шептящия. — Съществата-уравнения не действат на същия принцип, какъвто използват Изследователите. Те ни доведоха дотук, без никой да ни открие. Вече бяхме проникнали на това място, преди Центъра да узнае за нас. Направихме го веднъж, но не съм сигурен, че това ще ни се удаде втори път. Съществата тук, осъзнали несъвършенството на защитните си механизми, ще вземат мерки да го отстранят.

— Следователно — обобщи Тенисън, — не съществува никакъв начин да дойдем отново тук. Не можем да вземем със себе си нищо като доказателство. Можем само да им дадем честната си дума какво сме видели, но теолозите няма да я приемат. Каквото и да вземем, те ще твърдят, че сме се натъкнали на него по пътя.

— Искаш да кажеш — попита Джил, — че напразно предприехме това пътешествие?

Тенисън бе затруднен да й отговори. Нима малкото, което щяха да разкажат на Теодосий и неговите привърженици, щеше да разреши битката в тяхна полза? Щеше ли тяхната информация да накара теолозите да спрат поне временно натиска си, щеше ли да послужи като отсрочка за превземането на Ватикана и да сложи край на Информационната програма? За това съществува минимален шанс, рече си той, ала по всяка вероятност спечеленото време нямаше да е много — в най-добрия случай щяха само да успеят да си поемат дъх.