Читать «Проектът» онлайн - страница 198

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

Копа сено беше заспал (а може би само очите му бяха затворени) и Декър също го нямаше. Този Декър много често го няма, измърмори на себе си Опушения. Понякога той можеше да бъде забавно, интересно същество и без съмнение имаше богато въображение. Като цяло, беше достатъчно лоялен, но понякога Опушения се съмняваше в предаността му по отношение на триадата. Опушения признаваше, че Декър е опортюнист, макар и най-чаровният опортюнист на света. Докато пред него не се появеше по-примамлива възможност, той щеше да остане в триадата и Опушения с известна гордост си мислеше, че по-голяма възможност от него самия в Центъра няма. Нямаше друг Балонообразен в цялата институция, който разполагаше с повече политическа власт от него. Влиянието на Опушения беше създадено от мъдростта на Копа сено и от храбростта на Декър. Беше направил мъдър избор на партньори в триадата. Тогава защо понякога се дразнеше, дори направо изпитваше недоволство от двамата? Щеше ли да бъде възможно, питаше се той, след като станеха готови копията на двамата новодошли, да ги присъедини към триадата и да я превърне в квинтет? Щеше ли да посмее да стори това? Щеше ли да се отърве безнаказано след такава постъпка? Тя беше в разрез с всички традиции и утвърдени модели на мислене. Щеше да си навлече безпощадна критика. Ако последствията бяха само такива, можеше да ги понесе. Би ли било разумно, питаше се Опушения. Ако поискаше да разполага с трима Декеровци щеше да бъде прекалено нескромно, но в тъй наречените човешки същества се таеше сила. Мъдростта на Копа сено плюс находчивия опортюнизъм на три човешки същества…

Хрумването е добро, реши той. Трябваше да го обмисли много, много внимателно.

Пльок, пльок, пльок, продължаваше Плопър.

Защо пък ще се колебая, питаше се Опушения. Та той вече влизаше в състава на квартет, макар че никой не го осъзнаваше — или поне Опушения се надяваше, че е така. Беше крил този факт твърде находчиво, поне досега. Твърдеше, че Плопър е просто временен домашен любимец, макар че ако наистина му се наложеше да избира, Опушения щеше да изостави другите двама, ако чрез това можеше да си запази Плопър. Беше постъпил много хитро, помисли си той — никой въобще не се съмняваше.

Защо, чудеше се той, цени Плопър толкова много? Плопър не притежаваше нито мъдростта на Копа сено, нито дързостта и въображението на Декър, ала той му вдъхваше морална сила и трайно спокойствие — качества, каквито, доколкото знаеше, никой от неговата раса не бе притежавал досега.

Копа сено все още спеше, Декър го нямаше, всичките конуси се бяха оттеглили, затова Опушения беше сам, тоест почти сам — единственото същество, което даваше признаци на живот беше пльокащият насам-натам Плопър. Глупавите кубове, които бяха пристигнали с човешките същества и с Прахообразния (Опушения не го беше видял, но Декър му каза, че го е забелязал), бяха излезли на паркинга, наредени в кръг, и крещяха един на друг с проблясващи, хвърчащи символи.