Читать «Проектът» онлайн - страница 167

Задачата, която стои пред нас, за чието изпълнение трябва да работим с всички сили и да вярваме в успеха, е оцеляването на Ватикана. Трябва да бъдем сигурни, че институцията, която изградихме, ще просъществува. Тогава дори и да се препънем, ще можем да съберем сили и ще продължим непоколебимо напред към своята цел.

Осъзнавам, че много хора във Ватикана и в Края на Нищото се отнасят с известно презрение към склонността на роботите да разглеждат всичко в далечна перспектива, да приемат един век като миг, а хиляда години за незначителен период. Но това пилеене на време (както го наричат те) е оправдано, ако ни помогне да съберем силите си и да продължим напред.

Кардиналът се спря. Вдигна глава и се взря на изток, където меко проблясваше Млечния Път — така далечен сега за него. И все пак Теодосий беше свързан много тясно с тази Галактика, защото тя беше родният дом на човека.

Бяха му казвали, че някъде там, в онези обрасли с гори планини на изток, над хижата на Декър, имало място, посещавано често от един представител на Старите. Може би онзи, който им бе докарал мъртвия Декър. Може би същият, който бе бдял над Декър. Защо един от Старите, зачуди се кардиналът, е трябвало да бди тъкмо над Декър?

Може би, каза си Теодосий, единственото почтено нещо сега е някой от Ватикана, може би самият той, да отиде и да разговаря със Стария, който живееше в близост до хижата на Декър. Учтивостта изискваше поне да върне на визитата.

49.

— През цялото ли време беше в света на уравненията — обърна се Джил към Шептящия.

— Да. Изпратих те дотук, но не останах с теб. Върнах се и разговарях с тях.

— Значи можеш да разговаряш с тях? Знам, че когато бях там, ти беше в състояние…

— Мога да разговарям с тях — потвърди Шептящия.

— Можеш ли да ни кажеш какви са те?

— Те са древни философи.

— Това ми звучи познато — каза Тенисън. — На Земята е имало много философи. Предполагам, че има и днес и винаги ми се е струвало, че повечето от тях са достолепни мъдреци, които говорят бавно, уповават се на своята мъдрост и никога не позволяват на човек да я пренебрегне.

— Те са непотребни философи — каза Шептящия.

— Какво искаш да кажеш с това непотребни?

— Ами прекалено стари са, за да бъдат потребни някому. Изостанали са от времето си. Мърморят на брадите си. Нямат приятели, движат се в ограничен кръг и в малко пространство. Прекарват цялото си време, играейки на различни игри.

— Като онези чудаци на Старата земя, които играели на дама и мятали конски подкови…

— Не, въобще не са такива. Занимават се с по-различни задачи и предлагат решения за тях. Понякога това им отнема много време, защото задачите никак не са лесни.