Читать «Проектът» онлайн - страница 165

Колко сме изгубили, помисли си кардиналът. Какъв срам! Всичките тези години Старите са живеели редом с нас, наши потенциални приятели, същества, с които си струва да контактуваш. Може би те са щели да окажат някакво влияние върху живота ни и ние върху техния. Когато се заселваме на някоя планета, със сигурност трябва да познаваме пазителите й. Толкова малко други планети имат пазители, може би никои други небесни тела нямат. Следователно в този случай Краят на Нищото е уникална планета и ние е трябвало да узнаем в какво се състои неповторимостта й. Може би щеше да бъде по-различно, ако бяхме успели да разгадаем това по-рано.

Стария ни донесе Декър и Хюбърт. А защо ли Хюбърт е предприел тази стъпка? Защо е убил Декър? Тенисън изглежда не изпитваше никакви съмнения, че Хюбърт е извършителят на убийството. Съществуваше голяма вероятност Хюбърт да е действал за теолозите, макар че на Теодосий това да не му се искаше да бъде вярно. Странно, помисли си той. Въобще не му беше трудно да повярва, че теолозите са откраднали кубовете за Рая, ала кражба и убийство са две различни неща, между тях не можеше да постави знак за равенство. Как би могъл робот — питаше се кардиналът — да си наложи да убие човешко същество — Декър или някой друг? Да, това би било възможно с един отделен робот — някой умопомрачен, повреден робот. Но в случая с убийството на Декър, ако приемем, че Хюбърт го бе извършил по поръчка на теолозите — ставаше ясно, че са замесени повече роботи. Бе твърде вероятно съучастниците да са твърде голяма група — точно колко, той дори не можеше да си представи. Тази мисъл го разтърси — голяма група отчаяни роботи използват подобни средства, за да наложат политиката си?! Непривично за него, кардиналът се разгневи, дори изпита страх. Двете чувства — страхът и гневът, се бореха в гърдите му.

Тенисън му бе казал, съвсем накратко, без никакви подробности, че е съществувала някаква възможност Декър да разполага с информация за Рая и тъкмо поради това е бил убит. Ала Декър беше новодошъл на тази планета, и колкото и да се възхищаваше — дори и харесваше този човек, — кардиналът усети в себе си нежелание да приеме версията на Тенисън. Тенисън също беше новодошъл във Ватикана. Тенисън беше приятел на Декър, може би единственият му приятел в Края на Нищото. Декър може би му е казал, или намекнал, че знае нещо за Рая, но доколко можеше да се разчита на думите на Декър? Този човек беше загадка, появил се тук от нищото. Не беше пристигнал с „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“. Ватикана бе проверил това. А освен с „ПЪТЕШЕСТВЕНИК“, с какво друго би могъл да дойде? Самият Декър не им бе представил никакви доказателства. Той нямаше приятели, преди да пристигне Тенисън. Бе разговарял с малцина и никога не бе отварял дума за себе си. Има нещо странно около този човек, каза си Теодосий.