Читать «Проектът» онлайн - страница 166

И все пак сбъркахме със Старите, отново си помисли той. Нима допуснахме грешка и с Декър? Къде ли другаде сме сгрешили?

Дойдохме тук преди десет столетия, за да намерим онова, за което теолозите твърдят, че сега трябва да търсим още по-упорито, че трябва да се стремим към по-велика и по-праведна вяра. Такова беше първоначалното ни намерение, затова напуснахме Земята, а сега сме изправени пред затруднения от различен характер. Не знаем как да продължим. Наистина ли, питаше се той, сме се отдалечили така много от първоначалната си цел? Наистина ли сме се повлияли, без открито да го признаваме, от материалистическата етика на човешките същества, които ни създадоха, обучиха, ръководиха и ни оформиха по свой образ и подобие — дадоха ни не само тела, подобни на техните, но и ум от човешки тип? И които, след като направиха всичко това, ни използваха безмилостно. Да, заговори на себе си кардиналът, те наистина ни използваха безмилостно, ала в отношението им към нас все пак не липсваше милосърдие, нито доброта. Те постъпваха така, защото дълбоко в себе си знаеха — както знаехме и ние, — че сме братя, че ние бяхме нито повече, нито по-малко продължение на самите тях. Като гледаха нас, те виждаха себе си, а като поглеждахме към тях, ние виждахме себе си. Следователно истината е, че ние сме една раса. И по всяко време, когато ни попитат, ще споделим с тях какво сме постигнали тук, в нашите търсения. Полагаме извънредно големи грижи да се защитим от Галактиката, ала не и от човешките същества в нея. Охотно ще дадем на хората онова, което сме открили. А те, колкото и да са разпръснати, ще споделят с нас онова, с което разполагат. Затова никак не е чудно, че сме заимствали част от техния материализъм, който сам по себе си не е нещо лошо — защото ако те не разсъждаваха от материалистична гледна точка, ако те не се бяха стремили с всички сили да подобрят условията си на живот, щяха да бъдат и сега порода бозайници, споделящи родната си планета с многото други видове бозайници. А в този случай не би имало нито роботи, нито Ватикан.

Ако това е истина, мислеше си кардиналът, тогава в нашите материалистични възгледи не е заложен грях, както твърдят теолозите — освен ако първородният грях, за който сме слушали толкова много, наистина не е бил проява на същия този материализъм. Но той не би могъл да бъде, защото ако нашите братя, хората, не бяха опитали да подобрят условията си на живот, никога не биха развили такива мисловни способности, необходими за създаване на великата религия, от която всички се възхищаваме. Те още щяха да боготворят — а можеше да не правят дори и това — някакъв глупав дух, вселил се в неугледна грамада от кал и пръчки. Щяха да клечат в пещерите си, обзети от безсмислен страх от тъмнината, в очакване на лоши поличби.

Нашите братя, хората, многократно са се спъвали по пътя си, този дълъг, три милиона годишен път, по който са крачели страхливо и несигурно. Ние тук продължаваме напред и също се спъваме, вдигаме врява както тях и изпитваме същата несигурност повече от хиляда години. Ако, на този етап от нашето начинание, се случи да се препънем особено лошо и допуснем огромна грешка, просто ще преживеем за пръв път онова, което те са преживявали много пъти преди нас. И ние, както тях, вероятно ще се възстановим след това.