Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 188

— Е, то е ясно, Кевин. Всичко това съм го преценила сама. Но не ми се вярва да предлагаш услугите си като източник, нали съм права?

Той поклати глава с тъжна усмивка.

— Не съм толкова глупав, Пени. Няма да унищожа новата възможност, която ми се предоставя. И ми се струва, че точно тук се пресичат интересите ни. И ти, и аз имаме интерес новият регионален отдел да заработи добре. Аз — защото това е моята работа. Ти — защото ще можеш да публикуваш интересни материали.

Пени кръстоса стройните си крака и се облегна на стола.

— Сега вече събуди интереса ми, Кевин. И докъде ще ни отведе този общ интерес?

— Нали видя статията през уикенда? За Карол Джордан?

Тя се изсмя презрително.

— О, да. Пълна каша от неподкрепени с нищо намеци, и сведения, които не са били свързани както трябва в едно цяло. Трябваше да си дадат повече труд и да осигурят солидна база на написаното. Имало е шанс да стане добър вестникарски материал. Вероятно.

— Но тази статия едва не ни провали още преди да започнем — каза Кевин. — Очевидно е, че имаме врагове. Но тук става дума за един конкретен човек, който се е възползвал от достъпа си до информация и е изтърсил някаква набързо скалъпена история на пресата.

— И ти искаш да узнаеш кой е този човек.

— Разбира се, че искам. А, откровено казано, и ти би трябвало да се интересуваш. Защото явно изтеклата информация не стига до теб, а до някой друг, който няма представа как се прави добра публикация. Нещо повече, това е опит да бъде провален един отдел, който може да ти осигурява материал за чудесни статии в продължение на години.

Пени се разсмя.

— Това вече звучи по-добре, Кевин. Харесва ми, когато престанеш да се обръщаш към добрата ми страна и решаваш да се възползваш от откровения ми егоизъм — тя го изгледа продължително, замислено. — Да предположим, че открия това, което искаш да узнаеш. Нали няма да забравиш услугата?

— Нямам намерение да издавам информация, Пени. Но когато разполагаме с нещо, което подлежи на свободен достъп, ти ще си първата, която ще го узнава — беше обещание, което не би могъл да спазва, но му беше все едно. Нямаше да има връщане назад. Защото онова, което осъзна в процеса на този разговор, беше че макар тя все още да караше сърцето му да бие по-силно и дланите му да се изпотяват, той вече не беше безпомощен пред нея. По някакъв начин беше започнал да гледа като зрял човек на нещата, които имаха истинско значение. Да, искаше я. Но знаеше, че няма никакво намерение да се поддава на желанието си.

Тя сви устни, а после ги издаде напред като за целувка.

— Делова уговорка, значи. Добре, Кевин. Ще видя какво мога да направя — после стана. — Беше чудесно да те видя. Хубаво ще е да се видим отново някой път.

И си тръгна също така бързо, както беше дошла. Кевин почувства как тялото му се отпуска, изпита замайване. Всичко щеше да бъде наред. Наистина, щеше да бъде наред.

47.

Пола беше окупирала една от малките стаи за разпити на етажа на новия отдел за борба с особено тежки престъпления. Тук миришеше на рязано дърво и нов мокет, с много слаб примес на боя. Струваше ѝ се малко странно да се намира в офис на полицията, където да не се усеща застояла миризма на никотин и пот. Вътрешното обзавеждане открай време се намираше в самия край на списъка в предвидените в бюджета разходи; тя предполагаше, че в общото работно помещение на участъка на Скенфрит Стрийт обзавеждането е било обновявано някъде в началото на деветдесетте години. И все пак в познатата ѝ запуснатост имаше някакъв уют. Тук по стените нямаше никакви листовки и паметни бележки с подвити и жълтеещи от старост краища; нямаше окачени графици за работата на екипите, изпъстрени със задрасквания и бележки. Дори мебелите бяха нови, неожулени и чисти. Тази стая нямаше минало; бяха обърнали нова страница.