Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 189

Време беше да започнат да пишат на нея. Пола отвори един нов бележник и извади телефона си. Включи таблета си и отвори сведенията, подготвени от Стейси. Първата жена в списъка беше Максин Силвърс, преуспяваща бизнесдама, получила място в борда на директорите на отбор от Висшата лига и осмелила се да направи полемично изказване за хомофобията във футбола. Стейси беше включила и образци от оскърбленията, които тя бе получила в социалните мрежи. Пола се питаше дали съпругите, майките и приятелките на тези мъже имат някаква представа от гадостите, които се леят от компютрите им. Съмняваше се. Нямаше смисъл да се обажда по телефона на Максин; тя никога нямаше да отговори на непознат номер, като се вземе предвид срещу какви неприятности е трябвало да се изправи. Вместо това Пола ѝ изпрати съобщение, в което я молеше да ѝ се обади през централата на Брадфийлдската полиция, за да се убеди в достоверността на обаждането.

Беше минала през същия процес с документацията за следващите три жени, когато Максин Силвърс се обади по стационарния телефон.

— Благодаря, че отговорихте на обаждането ми — каза Пола.

— Няма проблем, радвам се, че някой се е заел да направи нещо по въпроса за тези дебили — каза събеседницата ѝ е напевност, която издаваше уелския ѝ произход.

— Доколкото знам, сте се оплакали от тормоза в местната полиция? — благодареше на това Стейси беше открила Максин.

— Да, и те проявиха голямо съчувствие. Но ако трябва да бъда честна, не ми се вярваше, че знаят какво точно да предприемат по въпроса. Различно е, когато става дума за популярна личност, тогава се размърдват заради свързаната с това публичност, но ако не си на първите места в списъка на знаменитостите, случаят няма особен приоритет. На такива като мен не се полага ВИП — обслужване,

— Съжалявам, че приемете нещата така. В нашия отдел не се интересуваме от общественото положение на жертвата, искаме да направим всичко по силите си, за да прекратим този вид тормоз — не беше съвсем вярно, но пък не беше и лъжа. — Можете ли да ми кажете кога започнахте да получавате хейтърските съобщения?

— Беше преди около три седмици — Момент, да проверя. — Да, утре ще се навършат три седмици от получаването на първото. Беше непосредствено след като си позволих да се възмутя публично, че мъжкият футбол се притеснява толкова да признае съществуването на хомосексуални играчи. Жените започват да приемат тази мисъл, а мъжете още се страхуват. Горе-долу това казах. И само минути след публикуването на изказването ми троловете се появиха. Мога да ви пратя копия от онова, което съм получила.