Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 187

Кевин се изправи несръчно.

— Пени. Благодаря, че дойде. Изглеждаш чудесно — намрази се за тези думи в мига, в който те излетяха от устата му. Дотук с опитите да се прави на невъзмутим. — Да ти взема ли кафе?

Тя се потърси отвратено и седна.

— Господи, не. Тук го правят с една от онези отвратителни машини. Натискаш едно копче и потича някаква противна млекоподобна пяна и гадно, горчиво кафе. Нали ме познаваш, Кевин, задоволявам се само с най-доброто — не говореше с онзи глас, който пазеше за пресконференциите. Там беше властна и силна, не допускаше да бъде игнорирана. Тук също не можеше да бъде игнорирана, но по съвсем различни причини. Гласът ѝ беше нисък и топъл, със скрити интимни нотки.

Той също седна, благодарен, че тя не му поднесе бузата си за целувка. Устата му беше пресъхнала, устните като че ли не му се подчиняваха.

— Постоянно срещам името ти във вестника. Явно си вършила доста интересна работа.

Тя се усмихна.

— Успях да разширя обхвата на криминалните репортажи, така че да покриват всякакви варианти на злото и порока — тя се приведе напред и постави ръка върху ръката на Кевин. Той изпита чувството, че го е ударил ток, но се насили да погледне ръката ѝ. Сега вече видя признаците на стареене, които Пени бе успяла да задържи надалеч от лицето си. — И ти ми липсваше, мое малко рижаво прасенце.

— Е, така е, понякога не можем да имаме това, което искаме. Пени, не мисли, че се опитвам да възстановя отношенията ни. Искам да те помоля за една услуга.

Тя повдигна пресметливо едната си вежда.

— И защо бих ти правила услуга?

Кевин отдръпна ръцете си.

— Заради старите времена? Защото знам, че въпреки онова, което държиш да мислят за теб хората, си почтено човешко същество? Защото никога не вреди някой да ти дължи услуга? А може би по всички изредени причини?

Тя се усмихна иронично и поклати глава.

— Учудвам се, че изобщо се обръщаш към мен след онова, което се случи с кариерата ти, когато се свърза с мен във всеки смисъл на думата.

Той се насили да срещне погледа ѝ.

— Вярвай ми, ако съществуваше някакъв друг изход, нямаше да бъда тук. Но навремето ние означавахме много един за друг. Затова си казах, че си струва да опитам.

— Ах, Кевин, ти винаги си бил толкова сериозен. Понякога ми беше трудно да се забавлявам с теб. Все държеше да е нещо с голямо значение…

Той поклати глава.

— Ако искаш да представяш нещата така, нямам нищо против. Но знам, че и аз означавах нещо за теб.

— Колко мило — изражението ѝ беше всичко друго, само не и мило.

— Става дума за отдела за борба с особено тежки престъпления. За това искам да говоря с теб.

— О, да, светият Граал, заради който работиш отново, въпреки че си пенсиониран, и който ти върна чина.

— Това е важно събитие, Пени, при това в твоя ресор. Ще има много интересни новини, свързани с отдела, а тъй като седалището ни е в Брадфийлд, ти ще си на първа линия сред онези, които ще отразяват работата ни.