Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 186

Трябваше да е на някакво обществено място. Най-малко от всичко искаше да рискува да остане с нея насаме. Да, наистина бяха минали години от времето, когато бяха любовници. Оттогава я беше виждал само на местопрестъпления и пресконференции, където служебното му положение и присъствието на други хора му служеха като защита, но дори в тези случаи се беше чувствал постарому привлечен от нея. За него тя винаги щеше да представлява проблем, затова не можеше да си позволи риска да се види с нея в отсъствието на други хора.

Но пък не можеше и да бъде такова обществено място, където можеше да ги види някой, който да ги разпознае. Можеше по някаква ирония на съдбата да ги види някой негов колега и да реши, че се е върнал към старите си навици, и то точно когато той се опитваше да противодейства на изтичането на информация. Следователно се изключваха баровете и кафенетата в центъра.

На половината път към дома, докато още шофираше по А1, най-сетне намери решение на проблема. Спря на следващата бензиностанция и изгуби половин час, за да съчини един есемес.

„Здравей, Пени. Да пием ли по едно кафе? Аз черпя, без ангажименти. Ще те чакам в кафенето на «Добсън Гардън Уърлд» в четири следобед. Кевин М.“

Тя живееше в апартамент. Нямаше никаква причина да посещава често огромния градински център, който се намираше на около миля от мястото, където живееше. Кевин го посещаваше от време на време, откакто започна да работи в градината, но когато двамата със Стела купуваха нещо, което му трябваше за работата там, отиваха в друг градински център, който беше по-близо до дома им. Когато се беше отбивал там, никога не беше срещал свой познат, а кафето беше в един закътан ъгъл, далеч от централното хале. Какво би могло да бъде по-далеч от представите за изневяра от някакъв градински център в предградията?

Кевин пристигна първи. Порови се нервно в секцията за градински сечива, избра си нова ножица и различна розетка за лейката. В четири без пет си купи кола и избра маса, доста отдалечена от шепата други посетители в кафенето. Не се безпокоеше от това, че тя не отговори на съобщението му. Беше ненадмината в изкуството да държи другите в напрежение. Разбира се, че нямаше да му достави удоволствието да изпрати някакъв безличен, но успокояващ отговор.

Той отпи от чашата и незабавно почувства как стомахът му се разбунтува. Тя винаги беше имала такъв ефект върху него, сега си го спомни. Не можеше нито да яде, нито да пие преди срещите им.

И после Пени изведнъж се появи. Подмина бара и се упъти направо към масата.

— Виж ти, наистина Кевин Матюс — въздъхна тя. Като че ли не беше остаряла и с ден в сравнение с онова време, когато се запознаха. Тъмната ѝ коса все така падаше като водопад в различни нюанси на кестенявото, кожата ѝ изглеждаше чиста и мека, устните — полуотворени в онази нейна лукава и подканваща усмивка. Имаше малко нови бръчици около очите, но те само я правеха още по-интересна. Както винаги, тоалетът ѝ се отличаваше с простотата на скъпите дрехи, които подчертаваха тези извивки, които трябваше, и маскираха онова, което тя искаше да скрие. Пени Бърджес може и да работеше в провинциален вестник, но в никакъв случай нямаше вид на провинциалистка.