Читать «Да разбиеш мълчанието» онлайн - страница 190

— Това ще ни бъде от полза. Мога ли да попитам каква беше реакцията ви?

— Е, честно казано, бях шокирана. Шокирана и малко притеснена. Знаех за съществуването на такъв тормоз, но наистина не мислех, че съм казала нещо кой знае колко ново. Във футбола се води цяла кампания срещу хомофобията, за Бога! Изглежда, проблемът е в това, че в качеството си на жена нямам право да участвам в такава дискусия.

— Предприехте ли нещо? Например да сте затворили профилите си в Туитър или Фейсбук, или нещо подобно?

Максин се разсмя.

— Божичко, не. Та напоследък целият ми живот протича онлайн. Не, след като се съвзех от първоначалния шок, се заех да блокирам копелетата. Посегнеш ли ми и изчезваш завинаги от живота ми.

— Не сте се уплашили от тях? — Пола надраска „не се страхува“ в бележника си.

Тя изцъка с език.

— Не са идвали в къщата ми. Хората, които прибягват до обиди онлайн не са онези, от които трябва да се боим. Те са като глупави малки момчета, които подвикват обиди на игрището. Ако тръгна да обикалям домовете им и поискам обяснение за извършеното, ще се напикаят от страх.

— И все пак сте се оплакали в полицията?

— Това е противозаконно, нали? Да заплашваш хората? Отвратително е. Надявах се да бъдат сплашени така, както те стреснаха мен. Някой голям лош полицай — или полицайка, редно е да се каже — да се появи на прага им и да им съсипе деня, както те съсипаха моя. Но оплакването ми не доведе до нищо, нали? — в гласа на Максин се долавяше по-скоро разочарование, отколкото гняв.

— Важното е, че не се чувствате застрашена.

— Не застрашена, скъпа. Само вбесена. Когато видят какво се случва на хора като мен, които казват откровено мнението си, други хора се отказват да огласяват своето. А това не е хубаво, вярвайте ми.

— Забелязвали ли сте някакви признаци, че някой от онези, които са ви отправяли заплахи, се кани да ги осъществи?

— Никакви. Никой не е чупил с тухли прозорците ми, по колата ми няма одрасквания — тя се разсмя с хрипкав глас, издаващ много изпушени цигари. — Е, с изключение на онези, за които сама съм си виновна.

— По нищо не личи някой да ви следи? Не сте забелязвали непознати да се навъртат около дома ви или местоработата си?

— Не съм обръщала внимание. Трябваше ли?

— Не, няма основание да мислим така. Но съм длъжна да попитам.

— Разбирам. Е, какво ще предприемете срещу тези кретени?

„Добър въпрос.“

— Иска ми се да можех да ви кажа нещо конкретно. Опитваме се да разработим обща стратегия, за да се справим с тях. Но няма да крия проблема, с който постоянно се сблъскваме — компаниите, които управляват социалните мрежи, се крият зад законите за защита на личните данни.

Максин изсумтя.