Читать «Борбата» онлайн - страница 77
Л. Дж. Смит
Мило дневниче,
Няма смисъл да се преструвам, че не съм уплашена, защото съм. Утре е Денят на благодарността, а Денят на основателите е два дни след него. А все още не съм измислила начин как да спра Каролайн и Тайлър.
Не зная какво да правя. Ако не си взема обратно дневника от Каролайн, тя ще го прочете пред всички. Ще има идеална възможност — тя е една от тримата ученици от горните класове, които ще четат стихове в края на церемонията. Избрана е от училищния съвет, в който е член бащата на Тайлър, трябва да добавя. Питам се какво ли ще си помисли той, когато всичко свърши?
Но какво значение ще има! Освен ако не измисля нещо, всичко ще свърши и няма да ме е грижа за нищо. Стефан ще си замине, ще бъде прогонен от града от добрите жители на Фелс Чърч. Или ще бъде мъртъв, ако не успее да си върне Силите. А ако той умре, аз също ще умра. Толкова е просто.
Което означава, че трябва да намеря начин да си върна дневника. Трябва.
Но не мога.
Зная, че чакаш да го кажа. Има начин да си върна дневника — с помощта на Деймън. Само трябва да се съглася да платя цената.
Но ти не разбираш колко много ме плаши това. Не само защото Деймън ме плаши, но се страхувам какво може да се случи, ако двамата отново бъдем заедно. Боя се от това, което ще стане с мен… с мен и Стефан.
Не мога повече да мисля за това. Прекалено е разстройващо. Чувствам се объркана и сама. Няма към кого да се обърна за помощ, нито с кого да поговоря. Няма никой, който би могъл да ме разбере.
Какво да правя?
Мило дневниче,
Днес нещата изглеждат по-ясни, защото взех решение. Това решение ме ужасява, но нямам друг избор. Ще кажа всичко на Стефан.
Това е единственото, което сега мога да направя. Денят на основателите е в събота, а аз така и не измислих някакъв план. Но може би Стефан ще успее, ако разбере колко отчайваща е ситуацията.
Утре ще прекарам деня в пансиона и когато отида, ще му разкажа всичко, което отдавна трябваше да съм му казала.
Всичко. И за Деймън.
Не зная какво ще каже той. Постоянно си спомням лицето му в сънищата ми. Начинът, по който ме гледаше — с толкова горчивина и гняв. Все едно изобщо не ме обича. Ако и утре ме погледне така…
О, толкова съм уплашена. Стомахът ми е свит на топка. Едва успях да хапна от вечерята за деня на благодарността. Не мога да си намеря място. Имам чувството, че ще се пръсна на милион парчета. Да Заспя тази вечер? Ха!
Моля те, Господи, нека Стефан разбере! Моля те, накарай го да ми прости!
Най-смешното е, че исках да стана по-добра заради него. Исках да заслужа любовта му. Стефан е толкова обсебен от всички тези идеи за чест, за доброто и злото. А сега, след като разбере как съм го лъгала, какво ще си помисли за мен? Дали ще ми повярва, че само се опитвах да го защитя? Дали някога отново ще ми вярва?
Утре ще разбера. О, господи, иска ми се всичко да е свършило. Не зная как ще оживея дотогава.
Елена се измъкна от къщата, без да казва на леля Джудит къде отива. Беше уморена от лъжите, но нямаше сили да се справи със суматохата, която неминуемо щеше да последва, ако каже, че отива при Стефан. Откакто Деймън бе дошъл на вечеря, леля й не бе спряла да говори за него, като във всеки разговор подхвърляше дискретни и не толкова дискретни намеци. И Робърт не оставаше по-назад. Понякога Елена си мислеше, че тъкмо той подкокоросва леля й.
