Читать «Борбата» онлайн - страница 78

Натисна уморено входния звънец на пансиона. Къде беше напоследък госпожа Флауърс? Когато най-после вратата се отвори, на прага застана Стефан.

Беше облечен за излизане, яката на якето му бе вдигната.

— Мислех си да отидем на разходка — каза.

— Не — отвърна Елена твърдо. Опита се да му се усмихне, но не успя. — Да се качим в стаята ти, Стефан, става ли? Има нещо, за което трябва да поговорим.

Той я изгледа изненадано за миг. Явно лицето й я издаваше, защото изражението му застина и потъмня. Стефан пое дълбоко дъх и кимна. Извърна се, без да каже дума и пое нагоре по стълбите.

Шкафовете, сандъците и лавиците с книги отдавна бяха подредени по местата им. Но Елена имаше чувството, че го забелязва за пръв път. Незнайно защо си припомни онази първа нощ, когато беше тук, когато Стефан я бе избавил от отвратителната прегръдка на Тайлър. Погледът й обходи предметите върху скрина: златните флорини от петнадесети век, кинжала с украсена дръжка от слонова кост, малкото желязно ковчеже с подвижен капак. През онази първа нощ се бе опитала да го отвори, а той го бе затиснал.

Девойката се извърна. Стефан стоеше до прозореца, силуетът му се очертаваше на фона на мрачно надвисналото сиво небе. Цялата седмица беше студено и мъгливо и днешният ден не бе изключение. Изражението на Стефан бе отражение на времето навън.

— Е — поде тихо той, — за какво искаш да говорим?

Сега или никога. Елена пое дълбоко дъх. Протегна ръка към малкото желязно ковчеже и го отвори.

Вътре проблесна тъмнорозовата коприна. Нейната панделка. Напомни й за лятото, за летните дни, които сега й се струваха безкрайно далечни. Тя я взе и я протегна към Стефан.

— За това — промълви момичето.

Той бе пристъпил напред, когато тя докосна ковчежето, но сега изглеждаше объркан и изненадан.

— За това?

— Да. Защото аз знаех, че е тук, Стефан. Видях я отдавна, един ден, когато излезе за няколко минути от стаята. Не зная защо изпитвах такова любопитство да разбера какво има вътре, но не можах да се сдържа. И намерих панделката. — Тя млъкна, за да събере сили. — После го написах в дневника си.

Стефан изглеждаше още по-озадачен, сякаш очакваше да чуе нещо съвсем друго. Елена търсеше подходящите думи.

— Написах го, защото това беше доказателство, че през цялото време си се интересувал от мен, достатъчно, за да я вземеш и запазиш. Изобщо не ми мина мисълта, че може да е доказателство и за нещо друго.

После внезапно заговори по-бързо. Разказа му как бе занесла дневника в дома на Бони и как беше откраднат. Каза му за получените бележки, от които бе разбрала, че Каролайн го е откраднала. И накрая, докато въртеше нервно копринената панделка между пръстите си, му каза за плана на Каролайн и Тайлър.