Читать «Борбата» онлайн - страница 75

В два и десет чу нещо.

Заслуша се, без да става, в лекия шум на долния етаж. Знаеше, че той ще намери начин да получи това, което иска. Ако Деймън бе толкова решен да дойде при нея, никаква ключалка нямаше да го спре.

В главата й зазвуча мелодията от съня от онази нощ в къщата на Бони — тъжни звуци като нежно подрънкване на сребърни звънчета. Събудиха странни чувства в нея. Почти като насън момичето стана от леглото и отиде до прага.

Коридорът беше тъмен, но очите й вече бяха свикнали с мрака. Виждаше тъмния силует, който се качваше по стълбите. Когато стигна до площадката, Елена зърна смъртоносната белота на усмивката му.

Тя чакаше, без да се усмихва, докато той не застана с лице пред нея. Делеше ги само метър. В къщата цареше пълна тишина. От другата страна на коридора спеше Маргарет, а в края му леля Джудит бе потънала в прегръдката на съня, неподозираща какво става пред вратата й.

Деймън не каза нищо, но я погледна. Очите му се задържаха върху дългата й бяла нощница с дантела около врата. Елена я бе избрала нарочно, защото беше най-скромната, която притежаваше, ала явно Деймън я намираше за привлекателна. Тя си заповяда да стои безмълвно, но устата й бе пресъхнала, а сърцето й блъскаше бясно в гърдите. Мигът бе настъпил. След малко щеше да знае.

Отстъпи назад, без дума или жест на покана. Видя как в бездънните му очи блесна пламък и продължи да го наблюдава напрегнато, докато пристъпваше към нея. Видя го, че спря.

Застана точно пред стаята й, явно смутен. Опита се да направи още една крачка, но не можа. Изглежда нещо му пречеше да продължи напред. Лицето му доби изненадано изражение, което се смени с недоумение и накрая с гняв.

Вдигна глава, огледа набързо трегера и тавана от другата страна на прага. Разбра и устните му се дръпнаха назад, оголвайки зъбите му с животинско ръмжене.

Застанала от другата страна на прага, Елена тихо се засмя. Беше се получило!

— Моята стая и дневната под нея са единствените помещения, останали от старата къща — каза му тя. — И, разбира се, това е съвсем различно място за живеене. И ти не си поканен в него и никога няма да бъдеш.

Гърдите му се стегнаха от обзелия го бяс, ноздрите му се издуха, очите замятаха гневни мълнии. От него се излъчваха вълни на черен неистов гняв. Имаше вид, сякаш искаше да събори стените с голите си ръце, които се свиваха в юмруци и отпускаха в безсилна ярост.

Триумфът и победата замаяха Елена.

— Сега по-добре си върви — заговори отново. — Тук няма нищо за теб.

Още минута пламтящите му очи пронизваха нейните, после той се обърна. Но не се насочи към стълбите. Вместо това направи една крачка в коридора и сложи ръка върху дръжката на вратата на стаята на Маргарет.

Елена се спусна напред, без да осъзнава какво прави. Спря се на прага и се вкопчи в рамката. Дишането й излизаше с накъсани хрипове.

Той извърна глава и устните му се извиха в ленива жестока усмивка. Завъртя леко дръжката, без да я поглежда. Очите му, като разтопени езера от абанос, бяха впити в Елена.