Читать «Борбата» онлайн - страница 97

По-добре да поспи. Ледът всъщност не беше чак толкова гаден. Приготви се пак да си легне, когато я сепнаха някакви викове.

Чу ги, ала не с ушите си, а по-скоро със съзнанието си. Викове на гняв и болка. Някой беше много нещастен.

Тя замря съвсем притихнала, опитвайки се да подреди мислите си.

После нещо съвсем леко помръдна отстрани и тя успя да го съзре с крайчеца на окото си. Катеричка. Долавяше миризмата й, която й се стори странна, може би защото никога дотогава не беше помирисвала катеричка. Животинчето се вгледа в нея с едното си черно око, след което бързо подскочи към ствола на върбата. Елена разбра, че може да го достигне, само трябва да забие нокти в кората на дървото.

Но това беше смешно. Защо, за бога, й беше дотрябвала тази катеричка? За миг остана така, озадачена, след което пак се отпусна на земята, напълно изтощена.

Виковете все още не стихваха.

Тя се опита да затисне с длани ушите си, но това не ги спря. Някой беше ранен и нещастен. Да, това беше. Някъде се водеше люта битка.

Добре. Вече бе разбрала какво става. Сега можеше да поспи.

Но не можа да заспи. Виковете я зовяха, привличаха я към себе си. Изпита непреодолимо желание да открие източника им.

А после вече наистина ще може да заспи. След което го видя… него.

О, да, сега вече всичко оживя в паметта й. Спомни си го. Той беше единственият, който я разбираше, който я обичаше. Той бе този, с когото тя искаше да бъде завинаги.

Лицето му се появи сред мъглата, забулваща съзнанието й. Взря се в него с любов. Добре тогава. Заради него ще стане и ще тръгне през тази смешна суграшица, докато не намери поляната. Докато не се присъедини към него. Тогава най-после ще бъдат заедно.

Самата мисъл за него я стопли. В него имаше огън, който малцина можеха да видят. Тя обаче го виждаше. Защото приличаше на огъня, бушуващ вътре в нея.

Изглежда в момента той бе изпаднал в беда. Поне се чуваха доста викове. Тя вече бе достатъчно близо, за да ги чуе не само в съзнанието си, но и с ушите си.

Ето там, под онзи стар величествен дъб. Оттам идваше целият този невъобразим шум. Той беше там, с черните си бездънни очи и потайна усмивка. И се нуждаеше от помощта й. Тя щеше да му помогне.

Отърсвайки ледените кристали от косата си, Елена излезе на горската поляна.

Информация за текста

$id = 8138

$source = Моята библиотека

1

Герои на Шекспир; коварни датски придворни, преструващи се на най-преданите приятели на Хамлет, докато всъщност го шпионират. — Бел.прев.

2

Измръзване на тялото. — Бел.прев.

3

Малък град, където се намира щатският университет на Вирджиния. — Бел.прев.

4

В древността задължавали прокажените да пришиват звънчета по дрехите си, за да предупреждават здравите за заразата. — Бел.прев.

5

Игра на думи: на английски witch (вещица) се римува с bitch (кучка). — Бел.прев.