Читать «Борбата» онлайн - страница 56

— Достатъчно тъпа, за да изпращаш бележки на Елена и така да я предупредиш. — Чу се звук от шумолене на хартия. — Погледни това, направо не е за вярване. Това трябва да престане веднага. Ами ако тя разбере кой стои зад всичко?

— И какво ще направи — ще се обади в полицията?

— Въпреки всичко настоявам да престанеш. Изчакай само до Деня на основателите. Тогава всички ще наблюдаваме как се стопява Ледената принцеса.

— И ще кажем чао на Стефан. Тайлър… те няма да го наранят, нали?

— О, на кого му пука? — изимитира я Тайлър. — Остави това на мен и приятелите ми, Каролайн. Ти просто изпълни своята част, става ли?

— Убеди ме — измърка гърлено Каролайн.

След кратко мълчание Тайлър се засмя.

Чу се движение, последвано от шумолене и въздишка. Елена се обърна и се измъкна от стаята също така безшумно, както бе влязла.

Сви в съседния коридор, облегна се на едно от шкафчетата и се замисли.

Чутото бе твърде много, за да го осмисли наведнъж. Каролайн, която някога беше най-добрата й приятелка, я бе предала и искаше да я види унизена пред цялото училище. Тайлър, който някога й се струваше по-скоро дразнещ кретен, отколкото истинска заплаха, планираше да накара хората да прогонят Стефан от града… или да бъде убит. А най-лошото беше, че за целта използваха нейния дневник.

Сега разбра значението на съня от онази нощ. Беше имала подобен сън в деня, преди да открие, че Стефан е изчезнал. И двата пъти той я бе гледал с гневни обвинителни очи, след това бе хвърлил книгата в краката й и си бе тръгнал.

Не е било книга, а дневникът й. В него имаше доказателство, което можеше да се окаже смъртоносно за Стефан. Три пъти жители на Фелс Чърч бяха нападани и трите пъти Стефан е бил там. Как щеше да изглежда това в очите на града и полицията?

А нямаше начин да каже истината. Да предположим, че заяви: „Стефан е невинен. Бил е брат му Деймън, който го ненавижда и много добре знае, че Стефан дори не може да си помисли да нарани някого, камо ли пък да го убие. Деймън преследва брат си, напада хора, за да накара всички да повярват, че това е дело на Стефан, за да го подлуди. Той е тук някъде в града — търсете го на гробището или в гората. Но, о, между другото, не търсете само красив младеж, защото в момента може да се е превърнал в гарван. И съвсем случайно е и вампир.“

Тя самата не си вярваше. Всичко звучеше нелепо.

Леката болка в шията й напомни колко сериозна е тази нелепа история. Днес се чувстваше странно, сякаш беше болна. Беше нещо повече от напрежение и липса на сън. Чувстваше се леко замаяна, понякога земята й изглеждаше гумена — огъваше се под краката й, сетне сякаш подскачаше нагоре. Като симптоми на грип, само дето беше сигурна, че не се дължат на вирус, попаднал в организма й.

Деймън беше виновен, отново. Всичко беше по вина на Деймън, с изключение на дневника. За това не можеше да вини никого, освен самата себе си. Само ако не беше писала за Стефан, ако не бе занесла дневника в училище. Ако не го бе оставила в дневната в къщата на Бони. Само ако, само ако…

Ала единственото, което имаше значение в момента, беше как да си го върне.