Читать «Борбата» онлайн - страница 54

Докато го четеше, умората на Елена бе изместена от нов прилив на енергия. О, господи, как мразеше този, който правеше това! Представи си как застрелва негодника, пронизва го с нож, гледа го, докато се гърчи и умира. После съвсем ясно си представи нещо друго. Как хваща косата на крадеца и дръпва главата му назад и после забива зъби в оголената му шия. Беше странно, смущаващо видение, но за миг изглеждаше почти реално.

Сепна се, осъзнала, че Бони и Мередит се взират в нея.

— Е? — попита смутено.

— Обзалагам се, че не ни слушаше — въздъхна Бони. — Току-що казах, че не прилича на Де… искам да кажа на почерка на убиец. Не мисля, че един убиец би се занимавал с такива работи.

— Колкото и да не ми се ще да се съглася с нея, тя е права — обади се Мередит. — Това ми намирисва на нещо лично. Някой, който ти има зъб и иска да те накара да страдаш.

Елена преглътна мъчително.

— А и смятам, че този някой е добре запознат с порядките в училище. Трябва да попълниш специален формуляр, за да публикуваш лична обява в училищния вестник.

— Ако предположим, че са го откраднали с някаква цел, то е бил някой, който знае, че си водиш дневник. Може да е човек, с когото сте имали заедно часове и е бил с теб в клас, когато си го донесла в училище. Спомняш ли си? Когато господин Танър едва не те хвана — додаде Бони.

— Госпожица Халпърн ме хвана, дори прочете на глас част от дневника, онзи откъс за Стефан. Това беше точно след като двамата с него станахме гаджета. Чакай малко, Бони. Онази нощ у вас, когато дневникът беше откраднат, колко дълго вие двете не бяхте в стаята?

— Само няколко минути. Яндзъ беше спрял да лае и аз отидох до вратата, за да го пусна вътре и… — приятелката й стисна устни и сви рамене.

— Значи крадецът е познавал къщата ти — рече бързо Мередит — иначе той или тя нямаше да може да влезе, да вземе дневника и да се измъкне, без да го видим. Добре, значи търсим лукав и жесток тип, който присъства в някой от часовете ти, Елена, и познава добре къщата на Бони. Някой, който те мрази лично и не би се спрял пред нищо, за да ти навреди… О, Боже!

Трите момичета се втренчиха една в друга.

— Това трябва да е — прошепна Бони. — Това е.

— Колко сме глупави, трябваше веднага да се сетим — промълви Мередит.

Елена мигом почувства, че гневът, който бе изпитвала досега, беше нищо в сравнение с този, който в момента се разгоря в гърдите й. Все едно да сравниш пламъка на свещ със слънцето.

— Каролайн — рече тя и толкова силно стисна зъби, че челюстта я заболя.

Каролайн. Елена имаше чувството, че в този миг е в състояние да убие зеленоокото момиче. И навярно щеше да хукне към нея, ако Бони и Мередит не я бяха спрели.

— След училище — заяви Мередит твърдо, — когато може да я сгащим някъде насаме. Ще трябва да почакаш още малко, Елена.

Но когато се запътиха към столовата, Елена забеляза, че Каролайн изчезна надолу по коридора, където бяха кабинетите по музика и изобразително изкуство. Припомни си нещо, което й бе казал Стефан по-рано тази година — че Каролайн го водела в кабинета по фотография по време на обедната почивка. За да останат насаме, казвала му Каролайн.