Читать «Борбата» онлайн - страница 58

— Достатъчно е, за да искам да си взема обратно дневника от Каролайн — заключи Елена. — Единственият въпрос е как?

— Каролайн е казала, че го е скрила на сигурно място. Това навярно означава, че е у тях. — Мередит задъвка замислено долната си устна. — Тя има само един брат, който е в осми клас, нали? Майка й не работи, но често излиза да пазарува. Дали все още имат прислужница?

— Защо? — попита Бони. — Какво значение има това?

— Е, не искаме някой да дойде, докато претърсваме къщата им.

— Докато правим какво? — Гласът на Бони се извиси до крясък. — Не говориш сериозно!

— А какво да правим? Да си седим със скръстени ръце, да чакаме преспокойно до Деня на основателите и да я оставим да прочете дневника на Елена пред целия град? Тя го е откраднала от вашата къща. Сега ние просто трябва да си го вземем обратно — изрече Мередит с влудяващо спокойствие.

— Ще ни хванат. Ще ни изключат от училище… а може да свършим и в пандиза. — Бони се извърна умолително към Елена. — Кажи й, Елена.

— Ами… — Ако трябваше да бъде честна, думите на Бони малко я разколебаха. И не толкова заради перспективата да я изключат от училище или да се озове зад решетките, колкото от мисълта да не я хванат на местопрестъплението. Пред очите й изплува надменното лице на госпожа Форбс, изразяващо напълно основателно възмущение. Сетне то се превърна в лицето на Каролайн, която се смееше злобно, докато майка й сочеше с обвиняващ пръст към Елена.

Освен това всичко изглеждаше толкова… гадно — да се вмъкнеш в дома на някого, докато го няма, да се ровиш из вещите му. Щеше да се вбеси, ако някой го стореше с нея.

Но, разбира се, някой вече го бе направил. Каролайн се бе вмъкнала тайно в къщата на Бони и сега най-личната и съкровена вещ на Елена бе в ръцете й.

— Да го направим — рече Елена тихо. — Но трябва да бъдем много внимателни.

— Не може ли да го обсъдим? — немощно се опита да ги възпре Бони, местейки поглед от решителното лице на Мередит към това на Елена.

— Няма какво да обсъждаме. Идваш с нас — сряза я Мередит. — Ти обеща — додаде тя, вдигайки показалеца си, като видя, че Бони поема дъх, за да възрази отново.

— Кръвната клетва се отнасяше само до това да помогнем на Елена да свали Стефан! — извика Бони.

— Спомни си добре. Ти се закле, че ще направиш всичко, за което ни помоли Елена, ако е свързано със Стефан. Не се казваше нищо за срок или само докато Елена го свали.

Ченето на Бони увисна. Погледна към Елена, която едва сдържаше смеха си.

— Истина е — потвърди Елена със сериозно изражение. — Освен това каза и още нещо: „Да се закълнеш с кръв, означава да спазваш клетвата си, независимо какво ще се случи.“

Бони затвори уста и вирна брадичка.

— Ясно — обобщи мрачно. — Значи сега до края на живота си съм вързана да правя всичко, което поиска Елена заради Стефан.

— Това е последното, което искам от теб — увери я Елена. — Обещавам. Кълна се…

— Недей! — Мередит внезапно стана сериозна. — Не го прави, Елена. По-късно може да съжаляваш.

— Е, сега и ти ли започна да предсказваш бъдещето? — изгледа я иронично приятелката й, сетне смени темата: — И така, как ще се сдобием с ключ от къщата на Каролайн?