Читать «Борбата» онлайн - страница 57

10

Училищният звънец иззвъня. Нямаше време да се връща в столовата, за да разкаже на Бони и Мередит. Елена се запъти към кабинета за следващия час. Минаваше покрай извърнати лица и враждебни очи, които напоследък бяха станали част от ежедневието й.

В часа по история й беше много трудно да не се взира в Каролайн, да се въздържи да не й каже всичко, което знаеше. Аларик попита за Мат и Стефан, които отсъстваха вече втори пореден ден, а Елена само сви рамене. Чувстваше се като изложена на витрина. Не вярваше на този мъж с момчешка усмивка и кафяви очи. Любопитството и въпросите му за смъртта на господин Танър й се струваха подозрителни. А Бони, която го гледаше с очи, пълни с обожание, изобщо не й бе от помощ.

След часа чу част от разговора на Сю Карсън.

— … сега е във ваканция — забравих точно в кой колеж учи…

На Елена й писна да пази дискретно мълчание. Извърна се и директно заговори Сю и момичето, с което съученичката й говореше, намесвайки се без покана в разговора им.

— Ако бях на твое място — заяви тя на Сю, — щях да стоя по-далеч от Деймън. Говоря сериозно.

Настана неловко мълчание, последвано от смутен смях. Сю беше една от малцината в училище, които не отбягваха Елена, но сега изражението й красноречиво говореше, че съжалява за това.

— Имаш предвид — поде другото момиче колебливо, — защото и той е твой? Или…

Елена се изсмя рязко.

— Имам предвид, защото е опасен. И не се шегувам.

Те само я гледаха, без да кажат нищо. Елена им спести по-нататъшното неудобство да й отговорят или да се измъкнат тактично, като се завъртя на пети и се отдалечи с бързи крачки. Подбра Бони, която бе застанала сред групичката фенове на Аларик, събрали се след часовете, и я поведе към шкафчето на Мередит.

— Къде отиваме? Мислех, че ще говорим с Каролайн.

— Не — отвърна Елена. — Изчакай, докато се приберем у дома. Тогава ще ви кажа защо.

— Не мога да повярвам — заяви Бони час по-късно.

— Искам да кажа, че ти вярвам, но не мога да повярвам на това. Дори и да става дума за Каролайн.

— Тайлър е — рече Елена. — Той стои зад всичко. Планът е негов. А казват, че мъжете не се интересуват от дневници.

— Всъщност би трябвало да сме му благодарни — обади се Мередит. — Защото заради него поне до Деня на основателите ще разполагаме с известно време да предприемем нещо. Елена, защо каза, че трябвало да стане в Деня на основателите?

— Тайлър има нещо против рода Фел.

— Но те всички са мъртви — възрази Бони.

— Е, явно това няма значение за Тайлър. Спомням си, че на гробището също говореше за това, докато гледахме ковчезите им. Той смята, че те са си присвоили славата, която се падала на предците му като основатели на града или нещо такова.

— Елена — рече Мередит сериозно, — в дневника има ли нещо друго, което може да навреди на Стефан? Имам предвид, освен онова за стареца?

— Това не е ли достатъчно? — Черните нетрепващи очи на приятелката й я гледаха право в лицето и Елена изпита неудобство. За какво питаше Мередит?

— Според тях е достатъчно, за да прогонят Стефан от града — съгласи се Бони.