Читать «Борбата» онлайн - страница 55

— Вие двете вървете, аз ще се върна, че забравих нещо — каза тя, когато Бони и Мередит наредиха на подносите си чиниите с обяда. Престори се, че не чува протестите им и забърза към крилото по изкуства.

Всички стаи бяха тъмни, но вратата на кабинета по фотография беше отключена. Нещо накара Елена да натисне предпазливо дръжката и да пристъпи вътре тихо, а не да нахлуе като вихър, изпълнена с желание за конфронтация, както първоначално възнамеряваше. Дали Каролайн беше тук? И ако беше, какво правеше сама в тъмното?

Отначало стаята й се стори празна. Сетне чу тихи гласове откъм малката ниша в дъното и видя, че вратата на тъмната стаичка е леко открехната.

Безшумно, пристъпвайки като крадец, тя се промъкна навътре и се спря отвън, докато неясният шепот се превърна в думи.

— Но как можем да сме сигурни, че ще изберат нея? — питаше Каролайн.

— Баща ми е в училищния съвет. Няма начин да не я изберат. — Това беше гласът на Тайлър Смолуд. Баща му беше адвокат и участваше във всички възможни съвети. — Освен това кого другиго могат да изберат? — продължи той. — Тази, която въплъщава Духа на Фелс Чърч, трябва да бъде умна и хубава.

— Предполагам това означава, че аз не съм умна?

— Казал ли съм подобно нещо? Виж, ако искаш да си тази, която да дефилира в бяла рокля на парада в Деня на основателите, хубаво. Но ако искаш да видиш Стефан Салваторе да бяга с подвита опашка от града заради доказателствата в дневника на гаджето му…

— Но защо да чакаме толкова дълго?

— Защото така ще съсипем празника — рече Тайлър нетърпеливо. — Празникът на фамилията Фел. Защо те трябва да се кичат с това, че са основали града? Хората от рода Смолуд са дошли първи.

— О, на кого му пука кой е основал града? Аз искам само да видя Елена унизена и засрамена пред цялото училище!

— Както и Салваторе. — Елена настръхна от омразата и злобата в гласа на Тайлър. — Този тип ще има голям късмет, ако не увисне на някое дърво. Сигурна ли си, че в дневника има доказателство?

— Колко пъти да ти го повтарям? Първо, там се казва, че тя си е изгубила панделката на втори септември на гробището. След това пише, че Стефан я е взел и я е запазил. А мостът Уикъри е точно до гробището. Това означава, че на втори септември Стефан е бил близо до моста, точно в нощта, когато е бил нападнат онзи старец. Всички вече знаят, че е заподозрян за нападенията над Вики и Танър. Какво повече искаш?

— Всичко това няма да издържи в съда. Може би трябва да намеря някое подкрепящо доказателство. Като например да попитам госпожа Флауърс по кое време се е прибрал Стефан онази нощ.

— О, и на кого му пука? Повечето хора и без това смятат, че е виновен. В дневника се говори за някаква голяма тайна, която криел от всички. Хората ще разберат за какво става дума.

— Скрила ли си го на сигурно място?

— Не, Тайлър, държа го върху масичката за кафе в хола. За толкова тъпа ли ме смяташ?