Читать «Борбата» онлайн - страница 41

Тогава само при вида на виолетовата хартия Елена бе усетила метален вкус в устата си. Едва можеше да я гледа. Но сега, когато най-после беше сама, трябваше да я разгъне и отново да я прочете, като през цялото време се бе надявала, че този път думите в бележката ще се окажат различни, че преди в суматохата може нещо да се е объркала.

Но не бяха различни. Тези ясно изписани печатни букви отново се очертаваха болезнено контрастно върху бледия фон, сякаш бяха високи по три метра.

Искаше ми се да го докосна. И то повече от всяко друго момче, което някога съм познавала. Знаех, че и той иска това, но се държеше на разстояние от мен.

Нейните думи. От нейния дневник. Онзи, който й бе откраднат.

На следващия ден Мередит и Бони позвъниха на вратата й.

— Снощи ми се обади Стефан — започна Мередит още от прага. — Каза ми, че иска да е сигурен, че няма да отидеш сама на училище. Днес не можел да присъства в часовете, затова ни помоли с Бони да дойдем да те вземем за училище.

— Да те ескортираме — уточни Бони, която очевидно беше в добро настроение. — Като твои придружителки. Мисля, че е ужасно сладко от негова страна да е толкова загрижен за теб.

— Вероятно и той е зодия Водолей — подхвърли Мередит. — Хайде, Елена, да тръгваме, преди да я убия, за да престане да говори само за Аларик.

Елена закрачи мълчаливо, докато се чудеше защо Стефан не може да дойде на училище. Днес се чувстваше много уязвима и беззащитна. Беше един от онези омразни дни, когато бе готова да се разплаче от нищо.

На дъската за съобщения беше закрепено късче виолетова хартия.

Трябваше да се досети. Дълбоко в себе си го знаеше. Крадецът не се бе задоволил само да й покаже, че е прочел дневника й. Сега й показваше, че най-съкровените й тайни могат да станат публично достояние.

Откъсна бележката от дъската и я смачка, но не преди да хвърли един поглед върху написаното. Което се оказа достатъчно, за да се запечатат думите в мозъка й.

Чувствам, че в миналото някой го е наранил много лошо и той така и не се е съвзел. Но също така мисля, че се страхува от нещо, от някаква тайна, която се бои да не разкрия.

— Елена, какво е това? Какво става? Елена, върни се!

Бони и Мередит я последваха до най-близката дамска тоалетна, където тя се надвеси над тоалетната чиния, за да накъса бележката на микроскопични парченца. Дишаше тежко като след надбягване. Приятелките й се спогледаха озадачено, преди да се втурнат да проверяват другите клетки в тоалетната.

— Хей — провикна се Мередит високо, — тук важат правилата на горните класове. Ти! — тя заблъска единствената заключена врата. — Веднага навън.

След краткотрайно суетене отвътре се появи някакво крайно озадачено момиче от долните класове.

— Ама аз дори не…

— Вън. Веднага вън — разпореди се Бони. — А пък ти — посочи тя към другото момиче, което си миеше ръцете, — застани ей там и не пускай никого да влиза.