Читать «Борбата» онлайн - страница 39

— Само ако държиш всички да започнат да те избягват. Но има други растения, които могат да ти помогнат. Като върбинката. Това е билка, за която се предполага, че може да предпазва срещу магии, която поддържа разума ти бистър дори ако някой използва Силите срещу теб. Хората отдавна я носят като талисман на врата си. На Бони особено ще й допадне, защото тази трева е била свещена за друидите.

— Върбинка — повтори Елена, за да запомни непознатата дума. — Какво друго помага?

— Силната и пряка слънчева светлина е много болезнена. Затова можеш да забележиш рязка промяна във времето, когато Деймън се появи.

— Забелязах го — кимна девойката. — Искаш да кажеш, че е дело на Деймън? Да променя времето?

— Да. Налага му се да го прави. Изисква се огромна сила, за да се контролират елементите, но така за него е по-лесно да се движи на дневна светлина. Докато прави така, че времето да е облачно, той дори няма нужда да пази очите си.

— Нито пък ти — додаде Елена. — А какво ще кажеш, хм, за кръстовете и другите подобни средства?

— Няма полза от тях — обясни й Стефан. — С изключение на случаите, при които човекът, който ги носи, вярва, че това ще го предпази. Вярата неимоверно засилва предпазните свойства.

— Ами… сребърните куршуми?

Стефан отново се изсмя.

— Това е за върколаците. От това, което съм слушал, те не понасят среброто под каквато и да е форма. Дървеният кол за пронизване в сърцето още се признава като доказан метод срещу такива като мен. Съществуват и други начини, които са повече или по-малко ефективни: изгаряне, обезглавяване, издраскване с нокти по слепоочията. Или най-добрият от всички…

— Стефан! — Тя се ужаси от самотната горчива усмивка, която се появи на лицето му. — А какво ще кажеш за превръщането в животни? — добави Елена. — Ти вече ми спомена веднъж, че при наличието на достатъчно Сила може да се постига. Може ли Деймън да се превръща, в което животно си пожелае? И ако може, как ще го разпознаем?

— Не може във всяко животно, което си поиска. Възможностите му са ограничени до едно животно или най-много две. Не мисля, че дори и с неговите Сили ще издържи на повече преобразявания.

— Значи трябва да продължим да се оглеждаме за гарван.

— Точно така. Може да успееш да се досетиш, че е наблизо, като се вгледаш в обикновените животни. Те често настръхват срещу нас и бягат, защото усещат, че сме ловци.

— Като например Яндзъ. Не спираше да лае по онзи гарван. Сякаш се досещаше, че в него има нещо лошо — припомни си Елена. — Ах, да, Стефан… — добави тя с променен тон, когато една нова мисъл я порази, — а какво ще кажеш за огледалата? Не помня някога да съм виждала отражението ти в огледало.

За миг той не отговори, но после отвърна:

— Съществува легенда, според която огледалата отразяват душата на човека, който се взира в тях. По тази причина примитивните хора се плашат от огледалата; боят се, че душите им ще бъдат уловени и откраднати. За съществата от моя вид се предполага, че нямат отражения… защото нямаме душа. — Той бавно се пресегна към огледалото за обратно виждане в колата и го нагласи така, че Елена да може да надникне в него. В посребреното стъкло тя видя очите му, мрачни и безкрайно тъжни.