Читать «Борбата» онлайн - страница 38

— Мислиш ли, че някой го е поканил? — попита тя в опит да смени темата.

— Очевидно, след като беше вътре.

— Тогава излиза, че е вярно онова… за хора като теб. Трябва да те поканят. Но как тогава Деймън е проникнал в гимнастическия салон без покана?

— Защото гимнастическият салон не е място за живеене. Това е първият критерий. Няма значение дали се касае за къща, барака или апартамент над някой магазин. Ако там живеят, хранят се и спят човешки същества, ние трябва да бъдем поканени вътре.

— Само че аз не те поканих в моята къща.

— Напротив, направи го. В онази първа вечер, когато те доведох до твоя дом, ти отвори външната врата и ми кимна да вляза след теб. Не е нужно поканата да е устна. Достатъчно е да е налице намерението да поканиш някого. Освен това не е необходимо отправящият поканата да бъде от постоянните обитатели на жилището. Всеки човек може да ни покани.

Елена се замисли.

— А какво ще кажеш за лодка, обитавана от някого?

— Същото е, макар че течащата вода сама по себе си може да се окаже непреодолима бариера. За някои от нас е почти невъзможно да я преодолеят.

Елена внезапно си спомни как тя, следвана от Мередит и Бони, тичаха към моста Уикъри. По някакъв начин беше убедена, че ако минат по моста и се озоват на отсрещния бряг на реката, ще бъдат в безопасност от тайнствения преследвач.

— Ето защо е станало така — прошепна момичето. Но това все още не обясняваше откъде тя го знаеше. Сякаш бе нещо, внушено й от външен източник. После осъзна още нещо.

— Ти ме пренесе през моста, следователно можеш да преминаваш през водата.

— Причината е в това, че съм слаб — призна й Стефан. Произнесе го привидно равнодушно, без да влага чувства. — Може да се нарече ирония на съдбата, но колкото по-могъщи са нашите Сили, толкова по-силно сме подвластни на най-различни ограничения. Колкото повече принадлежиш на мрака, толкова повече те обвързват правилата, господстващи в неговото царство.

— Какви други правила съществуват? — поинтересува се Елена. Започна да съзира проблясъците на бъдещия си план. Или поне на надеждата да скрои такъв спасителен план.

Стефан я изгледа замислено.

— Да — рече той, — мисля, че вече е време да научиш и това. Колкото повече знаеш за Деймън, толкова повече се увеличават шансовете ти да се защитиш от него.

Да се защити? Може би Стефан знаеше повече, отколкото показваше.

— Добре. Трябва ли да нося чесън със себе си? — попита тя, когато той зави с колата по една странична уличка и паркира.

Той се засмя.